Закон за корпоративното подоходно облагане

Георги КОНЕВ
данъчен експерт

В Държавен вестник бр. 105 от 2006 г. е публикуван новият Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), в сила от 01.01.2007 г. Законът има изцяло нова структура в сравнение с действащия до края на 2006 г. Въпреки това, основните принципи на данъчното облагане са запазени, като са направени промени в някои области на корпоративното данъчно облагане, които са в съответствие с изискванията на европейските директиви.

За разлика от отменения ЗКПО, в новия закон няма конкретна уредба, която да третира преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на данъчното облагане. Вместо това са изведени общи данъчни принципи и правила за определяне на данъчния финансов резултат. Легално се въвеждат отдавна наложени от практиката понятия "постоянни разлики" и "временни разлики". Както е известно, данъчната "постоянна разлика" е счетоводен приход или разход, който не е признат за данъчни цели през текущия и следващи данъчни периоди. Докато "данъчната временна разлика" възниква, когато приход или разход е признат за данъчни цели в годината, различна от годината на счетоводното му отчитане (чл. 23 и 24 от ЗКПО). Непризнатите разходи и приходи за данъчни цели за постоянните разлики са изчерпателно изброени в чл. 26-33 от ЗКПО, а тези за временните разлики - в чл. 34-43 от същия закон. Нов момент при облагането с постоянните разлики е увеличението на финансовия резултат с направените дарения, които не попадат в обхвата на лицата, посочени в чл. 31 от ЗКПО (чл. 26, т. 7). Също така не се признава за данъчни цели разход за начислен данък или ползване на данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан ДДС, не е признат за данъчни цели (чл. 26, т. 3).

Въведени са и някои специфични случаи за данъчните временни разлики и преобразуване на счетоводния финансов резултат с тях. Така например с чл. 40 от закона е определено данъчното третиране при изплащането на задължения, за които са били заделени провизии през предходни периоди, които не са били признати за данъчни цели за разход в случаите, когато предприятието преустановява дейността си. С новия закон се дава възможност в прихващане или възстановяване на данък, съответстващ на реално изразходваните суми, изчислен на базата на данъчната ставка в годината на прекратяване на дейността. Възстановеният данък се ограничава до размера на данъчните печалби за последните 10 години.

Разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, а при реалното им изплащане (чл. 41).

Разходите на данъчно задължени лица за възнаграждения на местни физически лица (извън тези по трудови правоотношения) ще се признават за разход в годината на изплащане на дохода, а не в годината на счетоводното начисляване на разхода. По този начин признаването на разхода на предприятието ще става в същата година, в която се облага доходът, получен от местното физическо лице. С новия начин на данъчно облагане ще бъдат до голяма степен прекратени злоупотреби в практиката, изразяващи се в начисляване от предприятието на "фиктивни" доходи на физически лица, с цел да бъдат признати разходи, с които се намалява данъчната основа, от там - и размера на корпоративния данък. Основание за това е чл. 42 от ЗКПО.

При регулиране на слабата капитализация се удължава срокът за пренасяне на непризнатите лихви от 3 на 5 години. Освен това, съотношението между привлечен и собствен капитал се променя - от 2 към 1 на 3 към 1 (чл. 43).

Преустановява се начисляването на данъчни амортизации, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от три месеца, без да се отписва от данъчния амортизационен план. Начисляването се прекратява от месеца, следващ месеца на преустановяване на ползването на актива, и се възобновява от началото на месеца на връщането му в експлоатация (чл. 59).

С цел уеднаквяване данъчното третиране на счетоводните грешки, независимо от това дали те са съществени (фундаментални) или не, към всички тях се прилага действащият в момента режим на данъчно третиране на съществените грешки. При откриване през текущата година на счетоводна грешка, данъчните финансови резултати за съответните минали години се коригират така, че все едно грешката не е била допусната в предходните периоди (чл. 75 и следв. от ЗКПО).

За постигане на пълно съответствие между националното законодателство и изискванията на ЕС, от облагане с данък при източника са освободени при определени условия, дивидентите, изплащани от местни дъщерни компании към компании майки от ЕС, така и получените дивиденти от компании майки в България от дъщерни компании в ЕС.

При преобразуване на дружества (вливане, сливане, отделяне, разделяне, прехвърляне на обособена част от замяна на акции и дялове), отговарящи на определени критерии, се третират като междинни операции от данъчна гледна точка и не следва облагане към момента на преобразуване. Този облекчен режим на данъчно третиране ще се прилага както по отношение на преобразуванията в страната, така също и в Общността (чл. 116).

Ограничава се обхватът на възнагражденията за технически услуги, които се облагат с данък при източника, като на облагане вече ще подлежат само монтажът или инсталирането на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице (чл. 195 и пар. 1, т. 9 от ПЗ).

Срокът за внасяне на данъка, удържан при източника, когато има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, е тримесечен (по отменения ЗКПО - едномесечен). Целта е отстраняване в максимална степен проблемите в практиката, свързани със срока за издаване на разрешение от НАП за прилагане на облекчения режим по съответните спогодби и неоснователното налагане на лихви на данъчно задължените лица.

Съгласно чл. 184 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва изцяло на данъчно задължени лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, единствено в общини, в които за предходната година преди текущата има безработица със или над 35 на сто по-висока от средната за страната за същия период (до края на 2006 г. - 50 на сто). Другото изискване е изпълнение на условията за предоставяне на държавна помощ за регионално развитие, посочени в чл. 189 и 190 на закона. С облекчения режим за преотстъпване на данъка се очаква по-голям брой инвеститори да ползват тази данъчна мярка.

С новия ЗКПО отпада облагането на юридическите лица с патентен данък. С окончателен годишен (патентен) данък ще се облагат само физическите лица, включително еднолични търговци, когато са изпълнили изискванията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Декларирането и внасянето на корпоративния данък се извършва по реда на чл. 92 и 93 от ЗКПО. С чл. 92, ал. 5 от закона е предвидено предоставяне на данъчно облекчение за предприятия, които подават годишната си данъчна декларация и годишния финансов отчет по електронен път до 31 март на следващата година и внесат корпоративния данък в същия срок. В тези случаи данъчно задълженото лице може да ползва отстъпка в размер на 1 на сто от дължимия годишен корпоративен данък, но не повече от 1000 лв. Също така дадена е възможност за подаване на коригираща декларация, в случай че между подадения с годишната данъчна декларация финансов отчет и този, заверен от регистрирания одитор, има разлика, която оказва влияние върху данъчния резултат и дължимия корпоративен данък.