Облагането на финансовия лизинг по новия ЗДДС от 1 януари 2007 г.

До края на 2006 г. облагането на доставките по договори за финансов лизинг с ДДС се извършва по специфичния данъчен режим, регламентиран в чл.26, ал.2 от действащия Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС). За разлика от общия режим за възникване на данъчно събитие (чл.25, ал.1 и ал.2 от закона) при тези доставки той приема като дата за възникването на събитието не датата на прехвърляне на собствеността или друго вещно право върху стоката, а по-ранната от двете дати - тази на всяко плащане или датата, на която то е станало дължимо. В съответствие с това начисляването и внасянето на ДДС следва договорената схема за погасяване на лизинговите вноски и води до фактическо разсрочване на неговото издължаване. Това облекчава платците на данъка и стимулира ползването и придобиването на активи и стоки за потребление, взети на лизинг.

Новият ЗДДС (ДВ, бр.63 от 2006 г.), който влиза в сила от 1 януари 2007 г., премахва облекчения режим за облагане на някои от лизинговите доставки.

Обект на промяната са тези по договори за лизинг с предвидено изрично прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, при които като дата за възникване на данъчното събитие се приема фактическото предоставяне на стоката. Следователно тяхното облагане ще се извършва еднократно при предоставянето на лизинговия обект, т.е. в началото на сделката. Това произтича от съвместния прочит на първото изречение на т.3 от чл.6, ал.2 и чл.25, ал.3, т.1 на закона. Разпоредбата за фактическото предоставяне на стоката в качеството на доставка за целите на облагането обаче, не се отнася за доставките по договори за лизинг, при които е договорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката (изречение второ на т.3 от чл.6, ал.2).

Коректното приложение на посочената промяна се затруднява от наличието на някои нормативни неясноти по въпроса. Така например от разпоредбите на закона и на правилника за неговото приложение (ППЗДДС) не става напълно ясно как ще се извършва облагането на доставките по договори за финансов лизинг, в които е уговорена само опция за прехвърлянето на собствеността. Както бе отбелязано по-горе, във второто изречение от т.3 на чл.6, ал.2 от закона е посочено изрично, че при такива договори за целите на закона фактическото предоставяне на стоката не се смята за доставка. В същото време обаче, при изясняване на фактологичните обстоятелства, конкретизиращи възникването на данъчното събитие при различни хипотези (чл.25, ал.1- 4 от ЗДДС) липсва разпоредба, която да пояснява дали това означава запазване на досегашния режим за облагане на тези доставки. В ал.4 на чл.25 от закона е посочено, че при доставки с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение: "... всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която този период или етап е изтекъл". Тази разпоредба и периодичността в изплащането на лизинговите вноски би могло да се възприеме като основание да се приеме, че данъчното събитие за доставки по договор за финансов лизинг, в който има само опция за прехвърлянето на собствеността, ще продължи да възниква на по-ранната от двете дати - датата на плащането на периодичните лизингови вноски или на датата, когато те стават изискуеми. Да, но на мястото на точките в горецитираната разпоредба е посочено изрично: "с изключение на доставките по чл.6, ал. 2", без да се определя нещо различно за възникването на данъчното събитие при договорите с опция, посочени във второто изречение на т.3, което е част от същия член и алинея. В резултат на това по силата на разпоредбата на чл.25, ал.3, т.1 от закона излиза, че и за тези доставки данъчното събитие възниква на датата на фактическото предоставяне на стоката. Да, но в чл.13, ал.1 от ППЗДДС е дадена разпоредба, която анализирана в обратен порядък дава основание да се приеме, че това не е така. В нея законодателят се е погрижил да "защити" интересите на фиска за случаите, при които в процеса на изпълнение на лизингов договор, в който е предвидена само опция за прехвърляне на собствеността, се извърши промяна, в резултат на която се договори изрично прехвърляне на собствеността. В съответствие с тази разпоредба при такива случаи данъчното събитие възниква на датата на промяната, а за данъчна основа за начисляване на данъка се приема сумата на вноските, дължими след датата на промяната на договора без дължимия за тях данък. Това налага извода, че до тази дата данъкът е бил начисляван, както при сега действащия специфичен режим за облагане, т.е. при всяка лизингова вноска. Липсата на пълна яснота по този въпрос е очевидна, защото изводът от обратния прочит на чл.13, ал.1 от ППЗДДС едва ли е достатъчно ясно основание за нормативен регламент.

Нещо повече, с разпоредбата на този член от правилника се регламентира как ще се процедира в случаите, при които договор за финансов лизинг с предвидена опция за прехвърляне на собствеността в хода на изпълнението си се трансформира в такъв с изричното й прехвърляне. Липсва обаче дори и следа от яснота по въпроса какво следва и как ще се процедира в случаите на обратна промяна в договорите, т.е. тогава, когато в хода на изпълнението на даден договор за финансов лизинг договореностите на страните по договора се редуцират от изрично предвидено прехвърляне на собствеността само до опция за прехвърлянето й. Въобще разпоредбата на второто изречение на т.3, която дава основание за разграничаване на договорите за финансов лизинг като такива с изрично договорено прехвърляне на собствеността и такива само с опция за това, и предполага различно данъчно третиране на доставките по тях, е игнорирана напълно в останалите разпоредби на закона, включително и в тези във връзка с третирането на доставките по заварените договори за финансов лизинг.

Липсва яснота и по други въпроси във връзка с облагането на лизинга, които ще коментираме допълнително.