Промени в закон за данък върху добавената стойност, в сила от 1 януари 2006 г.

В Държавен вестник бр. 100 от 13.12.2005 г. е публикувано 27-то по ред изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Промените влязоха в сила от 01.01.2006 г., с изключение на параграф 14 (с право на регистрация при общ облагаем оборот над 25 хил. лв.), които влизат в сила от 01.04.2006 г.

По-важните промени са в следните насоки:

1. Данъчно третиране на разходите за ремонт и подобрение върху наети активи и по договори за концесия. Съгласно новия чл. 6б от ЗДДС, не се считат за доставка разходите за ремонт, извършени на нает или предоставен за ползване актив, когато тази услуга е извършена безвъзмездно от държател/ползвател. Необходимо условие за това е, активът да е бил нает или предоставен за ползване непрекъснато за срок не по-кратък от три години. Също така не следва да се считат за доставки и направените подобрения от концесионерите, когато подобни изисквания са условия или задължения по договора за концесия. Същевременно за получените стоки и услуги в тази връзка е предоставено право на данъчен кредит.

В чл. 20 на ЗДДС са създадени новите точки - 26 и 27, с които са дадени дефиниции на понятията "ремонт" и "подобрения", съобразени с действащата счетоводна методология - счетоводните стандарти. Доставките на ремонт и подобрения са приравнени на доставка на услуга (новата т. 10 в чл. 10 от ЗДДС).

С новата т. 8 в чл. 26 на закона за дата на данъчното събитие, в случаите на извършване на безвъзмездна услуга от държател/ползвател по ремонт или подобрение върху нает или предоставен за ползване актив, се приема датата на фактическото връщане на актива с ремонта и/или подобрението при прекратяване на договора или преустановяване ползването на актива. Тази благоприятна промяна се обуславя от обстоятелството, че държателят/ползвателят е действителният потребител на изгодите от направените разходи през периода, през който използва актива. Направените ремонти и подобрения могат да намалят стойността си даже и да престанат да съществуват към момента, когато собственикът получи обратно предоставения актив.

Съгласно разпоредбата на параграф 16, ал. 1 от ПЗР на ЗДДС този ред се прилага и за случаите, при които договорът не е прекратен или ползването на чуждия актив не е преустановено към датата на влизане в сила на този закон. Това означава, че заварените договори за наем или ползване на активи преди 01.01.2006 г. са приравнени по отношение на безвъзмездните доставки за ремонти и подобрения върху чужди активи като необлагаеми доставки по смисъла на чл. 6б, ал. 1 от ЗДДС.

2. За всички списания данъчната основа може да бъде по-ниска от цената на придобиване. С разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ЗДДС е уточнено, че данъчната основа при облагаеми доставки на стоки не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността на произведената стока или от данъчната основа при внос. С ал. 6, т. 5 от същия член е предвидено тази разпоредба да не се прилага при продажба на вестници и седмични списания. Със заличаването на думата "седмични", от 01.01.2006 г. за всички списания данъчната основа може да бъде по-ниска от цената на придобиване.

3. Определяне на данъчната основа при прехвърляне собственост върху сграда. С изменената разпоредба на ал. 1 към чл. 30 от ЗДДС, данъчната основа при прехвърляне на собственост върху сграда или част (реална или идеална) от сграда е по-високата между данъчната основа, определена по чл. 29 от закона, и данъчната основа, определена по реда на чл. 46 от Закона за местните данъци и такси. Тази промяна е поради обстоятелството, че в повечето случаи при строителство, когато се прехвърля собственост върху сграда, данъчната основа по действащата разпоредба до края на 2005 г. беше значително по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката (сградата) или себестойността на произведената стока по смисъла на Закона за счетоводството. На практика се начисляваше данък в размер по-малък от размера на начисления данък по повод на придобиването, за който е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит. С промяната данъчната основа при прехвърляне на сграда се приравнява с тази на доставките, свързани с прехвърлянето на собственост върху моторни превозни средства (чл. 30, ал. 2 от ЗДДС).

4. Освободени доставки, свързани със земя. С направените допълнения в чл. 34, ал. 1 от ЗДДС се уточнява момента, до който е налице доставка на земя, а именно завършване на сградата до груб строеж. При учредяването и прехвърлянето на правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.

С промяната условията, при които може да се извършва учредяването или прехвърлянето на правото на строеж, за да счита за доставка, свързана със земя, са:

• учредяването или прехвърлянето на правото на строеж следва да се извърши до момента на завършването на сградата в груб строеж;
• в правото на строеж не се включват извършените строително-монтажни работи.

При неизпълнение на посочените условия, при определяне на правото на строеж като доставка, свързана със земя, ще се счита за облагаема доставка.

5. Освободени доставки, свързани с управление на дейността на договорните фондове. С промяната в чл. 36, ал. 1, т. 6 от ЗДДС в обхвата на финансовите услуги, освободени от данък, е включено и управлението на дейността на договорните (колективна инвестиционна схема) и пенсионните фондове. С това се налага принципа на неутралност и равнопоставеност и еднакво данъчно третиране по отношение на управлението на дейността на договорните и пенсионните фондове с инвестиционните дружества, съществуващи до момента.

6. Недължимост на ДДС при внос на превозни военни колесни средства от Министерството на отбраната. В чл. 59 от ЗДДС са посочени стоките от внос, освободени от данък. Със създадената нова т. 22 към чл. 59, от 01.01.2006 г. няма да се дължи ДДС за внасяните превозни средства от Министерството на отбраната на Република България.

7. Право на данъчен кредит за обучение и квалификация и превоз от местоживеенето до местоработата на наетите по договор за управление лица. С чл. 64, ал. 5, т. 2 от ЗДДС е регламентирано правото на регистрирано лице на данъчен кредит за безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от работодател на работник или служител по глава четиринадесета от Кодекса на труда, свързани с дейността на предприятието. С допълнението "включително за обучение и квалификация и превоз от местоживеенето да местоработата на наетите по договор за управление и контрол" правото на данъчен кредит се предоставя и на тези лица за посочените покупки.