Данъчни облекчения за 2004 г., ползвани в процеса на преобразуване на финансовия резултат

3. Данъчни облекчения при сделки с ценни книжа

Финансовият резултат се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 3 от ЗКПО с положителната разлика между продажната цена и действително доказаната цена на придобиване на акции на публични дружества и търгуеми права на акции по сделки, извършени на регулиран пазар на ценни книжа.

За изясняване понятието "търгуеми права на акции на публичните дружества" следва да се има предвид следното: по принцип ценните книжа са прехвърляеми права (безналични ценни книжа) или документи, материализиращи тези права (налични ценни книжа). Понятието "права" се определя като ценни книжа, даващи право на записване на определен брой акции на публично дружество. Съгласно чл. 7 от Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), под "регулиран пазар" се разбира официалният пазар на фондова борса и неофициалният пазар на ценни книжа. На двата пазара се изисква да има редовно сключване на сделки за покупка и продажба на ценни книжа, да се правят предложения и искане за сключването им, както и да се огласява регулярната информация за сключените сделки.

Обратно проявление на т. 3, ал. 3 на чл. 23 е разпоредбата на т. 17 от ал. 2 на същия член, според която при установяване на отрицателна разлика между продажната и документално доказаната цена на придобиване на търгуеми акции и права на акции - със сумата се увеличава финансовия резултат.

За правилното ползване на данъчното облекчение по т. 3, ал. 3 на чл. 23 е необходимо да са изпълнени условията, предвидени в закона и най-вече условието за документално доказване на цената на придобиване на акциите, обект на сделки, извършени на регулиран български пазар на ценни книжа.

Целта на това данъчно облекчение е да бъде стимулирано участието на фирмите в българския инвестиционен пазар.

4. Данъчни облекчения за стимулиране на трудовата заетост

Финансовият резултат се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 4 от ЗКПО с изплатените суми за трудово възнаграждение, както и внесените дължими вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса за сметка на работодателите през първите 12 месеца от наемането на всяко наето лице по трудово правоотношение за не по-малко от 12 последователни месеца, което към момента на наемането му е регистрирано като:

• безработно за повече от една година, или е
• регистрирано лице на възраст над 50 години, или е
• безработно лице с намалена работоспособност.

Данъчното облекчение се ползва еднократно в годината, през която изтича 12-месечният период.

Пример: Предприятие "Х" е наело на работа безработно лице. Издадена е заповед за назначение в сила от 1 март 2003 г. В случая данъчното облекчение ще се ползва през 2004 г., когато изтича 12-месечният период, с попълване на годишната данъчна декларация по ЗКПО. За ползване на данъчното облекчение е необходимо да са изпълнени и другите изисквания, предвидени в разпоредбата на т. 4 на ал. 3 на чл. 23. Освен това, предприятието следва да се съобрази и с другите данъчни облекчения в рамките на този резултат, предвидени в чл. 24, ал. 2 от ЗКПО.

По този ред не се преобразува финансовият резултат със сумите, получени по Закона за насърчаване на заетостта.

5. Данъчни облекчения за изплатени дивиденти от кооперации на член-кооператори

Финансовият резултат се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 5 от ЗКПО с производствените и потребителските дивиденти, изплатени от кооперациите на член-кооператорите по реда на раздел V, глава втора от ЗКПО.

В раздел V - Специфични правила за определяне на облагаемата печалба на кооперациите, са отразени някои специфични моменти, свързани с начисляването, отчитането и данъчното третиране на разходите за производствените и потребителски дивиденти, които се изплащат на член-кооператорите.

От облагаемата печалба на кооперациите се намаляват производствените и потребителските дивиденти, изплатени на член-кооператорите до 25 март на следващата година.

Производствените дивиденти се разпределят за произведената от член-кооператорите и продадена на кооперацията продукция. Те се определят на базата на печалбата, съответстваща на продадената продукция, включително и след преработката й.

Потребителските дивиденти се разпределят за потребителски стоки, които член-кооператорите закупуват от кооперацията. Те се определят на базата на печалбата, произтичаща от разликата между продажната цена, по която кооперацията е продала стоките, намалена с разходите за тяхната реализация и цената, която е платена от кооперацията за придобиването й.

За да се ползва данъчната преференция, е необходимо в края на годината кооперацията да има достатъчен размер счетоводна печалба за да покрие изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, в рамките на лимита за данъчни облекчения (чл. 24, ал. 2).

Ако през годината кооперацията е отчела загуба или недостатъчна печалба за покриване на изплатените през годината производствени и потребителски дивиденти, се отчита като извънреден разход и счетоводният финансов резултат се увеличава по реда на чл. 23, ал. 2, т. 15 от ЗКПО.

Б. Данъчно третиране при пренасяне на загуби от минали години.

След изменението на чл. 38, ал. 2 от ЗКПО пренасянето на загубата се ограничава до печалбата след данъчното преобразуване, без намалението от самото пренасяне. До края на 2003 г. пренасянето на загуби, както и останалите данъчни облекчения се ограничаваха до размера на счетоводната печалба.

Финансовият резултат се намалява по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО с частта от загубите, пренесени от минали години по реда на глава четвърта от закона.

Според параграф 1, т. 44 от ДР на ЗКПО, за целите на данъчното облагане "загуба" е отрицателната величина, получена в резултат на коригиране на годишния финансов резултат /счетоводна печалба или загуба/ със сумите по чл. 23, ал. 2 и 3. От това следва, че на пренасяне в бъдещи данъчни периоди подлежи данъчната загуба, т.е. след преобразуване на годишния финансов резултат за съответната година, в която е възникнала загубата. Загубите се пренасят последователно през следващите 5 (за банките 10) години. Тези загуби се пренасят при определяне на облагаемата печалба до размера на положителния финансов резултат след данъчното преобразуване (с изключение на т. 10а от ал. 2 на чл. 23), през следващата данъчна година, включително и при определяне на авансовите вноски.

С промяната на чл. 38 ал. 2 от ЗКПО пренасянето на загуби, отчетени през минали данъчни периоди, вече не се счита за данъчно облекчение, от което следва, че сумата на загубата, подлежаща на приспадане не се лимитира от размера на счетоводната печалба по отчета за приходите и разходите към 31 декември, а от положителния размер на финансовия резултат след данъчното преобразуване, т.е. облагаемата печалба, без сумата, произтичаща от т. 10а на ал. 3 от чл. 23 от ЗКПО.

Пример: Търговско дружество е отчело загуби от минали години - 16 000 лв. През 2004 г. дружеството отчита счетоводна печалба - 44 000 лв. Финансовият резултат се преобразува, както следва:

Размер на загуба за приспадане през 2004 г. - 13 000 лв.

Остатък за приспадане през следващите данъчни периоди - 3000 лв. (16 000-13 000).

Загубите, възникнали през предходните данъчни периоди, за които данъчно задълженото лице не е имало задължение да формира облагаема печалба по реда на глава втора от закона (например юридически лица на патентен данък), не подлежат на пренасяне (чл. 38, ал. 4 от ЗКПО).

Правото на пренасяне на загуби се преустановява при преобразуване, ако понасящо загуба предприятие се преобразува чрез вливане, сливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 от Търговския закон. Това право не се губи при промяна на правната форма - например от ООД в АД, както и при прекратяване чрез ликвидация и несъстоятелност.

С променената разпоредба на чл. 40 от закона е предвидено загубите с източници извън територията на България да се приспадат последователно само от положителния финансов резултат от източника извън страната, от който е възникнала, през следващите пет данъчни години. Когато загубата е от няколко източника, тя се разпределя между източниците, от които е възникнала, пропорционално на загубата от всеки източник към сумата на загубите от съответните източници.

Загубите, подлежащи на пренасяне при възникването им, вече не са в кръга на данъчните облекчения по смисъла и обхвата, съгласно параграф 1, т. 19 от ЗКПО, а важна данъчна преференция, която ще включва както пренасянето на загуби, така също и преференциите по линията на преотстъпените данъци.

С извършените съществени промени и механизма на пренасяне на загуба от минали години, в сила от 01.01.2004 г. се защитават едновременно и по-добре както интересите на фиска, така също и на данъчно задължените лица.