Въпроси и отговори по Закона за корпоративното подоходно облагане

Кой следва да удържа и внася данъка, удържан при източника, когато получатели на дохода са чуждестранни лица, изброени в чл. 12, ал. 2, 3 и 5 от ЗКПО, а ние сме бюджетна организация, която не извършва стопанска дейност?

Облагането при източника с окончателен данък се извършва, удържа и внася от платеца, когато той е юридическо лице, извършващо стопанска дейност, или едноличен търговец. В случай че посочените доходи в чл. 12, ал. 2, 3 и 5 от ЗКПО, изплащани на чуждестранни лица (физически, юридически, неперсофицирани дружества), се начисляват и изплащат от физически лица или лица, които не са задължени по ЗКПО (търговски представителства, бюджетни организации, които не извършват стопанска дейност, или организации с идеална цел, неизвършващи стопанска дейност), данъкът се внася от чуждестранното лице - получател на дохода (чл. 43, ал. 4 от ЗКПО).

Коя е базата за начисляване на данък върху социалните разходи, когато работодателят е организирал столово хранене при спазени изисквания на чл. 293 и 294 от Кодекса на труда (КТ)?

Когато работодател е организирал столово хранене в собствен стол и са спазени изискванията на чл. 293 и 294 от КТ, данъкът върху социалните разходи се определя на базата на отрицателната разлика между брутния размер на разходите (стойността на продуктите за приготовление на храната, консумативите, трудовите възнаграждения на заетия персонал в тази дейност, включително разходите за социално осигуряване, фонд “Безработица”) и приходите от тази дейност (стойността на платената храна от столуващите).

Друга възможност за предоставяне на социални придобивки е ползване на карта за почивка. В случая базата за начисляване на данъка върху социалните разходи ще бъде заплатената сума от работодателя. Например: Карта за почивка струва 150 лв., а служителят я заплаща за 100 лв., то фактическият разход на социалната придобивка, която е за сметка на работодателя и представлява социален разход, е в размер на 50 лв.

Може ли сумата, определена като разлика между извършените социални разходи от работодателя и възмездените от персонала суми, в едни месеци да се компенсира с получените положителни разлики през други месеци?

Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗКПО данъкът върху социалните разходи по чл. 36, ал. 1 от същия закон представлява еднократен данък при източника и като такъв се начислява ежемесечно и се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца на начисляването. Видно от цитираната разпоредба, данъкът се начислява върху месечния размер на извършените социални разходи, предвид на което не е възможно да се приеме, че данъчната основа следва да се формира с натрупване от началото на годината. Оттук и невъзможността положителните разлики, явили се в едни месеци, да се компенсират с отрицателните разлики в други месеци.

Дължи ли се еднократен данък за социални мероприятия по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗКПО когато заделените средства за тази цел са след облагане на печалбата?

Когато след облагане на печалбата се заделят средства за социални мероприятия, данък по чл. 36, ал. 1 от ЗКПО не се дължи. В случая се прилага чл. 26, във връзка с чл. 40 от Закона за облагане на доходите на физически лица и облагането с 20 на сто данък се извършва при лицето, ползващо облагата.

Подлежи ли на облагане по ЗКПО стопанската дейност на търговските представителства?

В съответствие с чл. 6 от Закона за чуждестранните инвестиции (ЗЧИ), търговските представителства не могат да извършват стопанска дейност. Въпреки това, ако такава дейност се извършва, освен санкциите, предвидени в ЗЧИ, търговските представителства подлежат на данъчно облагане като място на стопанска дейност. В тези случаи се прилагат и разпоредбите на чл. 35 и 36 от ЗКПО за облагане с едно-
кратен данък при източника извършените разходи, визирани в посочените членове.

Какво е данъчното третиране по ЗКПО на разходите, направени за сметка на търговското дружество за лечение на съдружник в чужбина с придружител?

При данъчното третиране на разходите за лечение на съдружник в чужбина с придружаващо го лице, които са за сметка на търговското дружество, са възможни следните варианти:

  1. Посочените разходи могат да се третират като социални разходи, съгласно параграф 1, т. 14 от ПЗР на ЗКПО и попадат в т. 7 на чл. 294 от Кодекса на труда. Облагането се извършва по чл. 36, във връзка с чл. 48, ал. 2 от ЗКПО с 20 на сто данък при източника, който е окончателен.
  2. Търговското дружество може да предостави посочените средства на физическото лице под формата на дарение или спонсорство, които отчетени като разход, се облагат с 25 на сто окончателен данък съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗКПО.
  3. Разходите, направени от търговското дружество за придружителя, който не е в трудови правоотношения с дружеството, не може да се третират като социални разходи по смисъла на параграф 1, т. 14 от ПЗР на ЗКПО. Посочените суми следва да се предоставят на лицето под формата на дарение или спонсорство. В случай че същите бъдат отчетени като разход, ще подлежат на облагане с данък при източника в размер на 25 на сто.
Подлежи ли на регулиране за данъчни цели превишението на лимита от 45 дни при служебна командировка в чужбина ?

Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки в чужбина изисква общата продължителност на командирован работник или служител за една календарна година да не превишава 45 дни.

Съгласно чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава със сумите за дневни пари за командировки, превишаващи определените с нормативните актове размери за държавните служители. Следователно надвишаването продължителността на командировките над 45 дни не подлежи на регулиране за данъчни цели.

Съществува ли лимит и ограничение на кръга на спонсорираните лица?

Член 48, ал. 1 от ЗКПО не определя лимит и не ограничава кръга на спонсорираните лица, тъй като в случая върху отчетения разход за спонсорство се начислява данък. Когато фирмата е сключила договор за спонсорство с лице, външно от нея, и сумите за спонсорство са отчетени като разход, е приложима разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от закона и се начислява разход в размер на 25 на сто, който е окончателен.

Ефективното облагане на отчетеното като разход спонсорство е основание този разход и данъкът върху него да не участват при данъчното преобразуване на финансовия резултат.

Отговорите подготви Георги Конев