При взаимоотношенията между фирмите и данъчните органи понякога възникват спорове във връзка с данъчния кредит, възстановяването на който се отказва поради допуснати неточности в данъчните фактури.

Такъв е и случаят, при който данъчните органи отказват да възстановят кредита за доставка с начислен данък по данъчна фактура, в която липсват наименованието и адреса на получателя на документа. Правилен и законосъобразен ли е този отказ?

Да. При посочените обстоятелства отказът на данъчните органи да възстановят данъчен кредит е законосъобразен. На пръв поглед причината за отказа им изглежда формален и несъществен. Отсъствието на данните за наименованието и адреса на получателя на доставката в издадената от доставчика фактура обаче, не може да бъде квалифицирано само като предлог за отказ. Причина за това е фактът, че по отношение изискванията към съдържанието на данъчната фактура разпоредбите на приложимите закони във връзка с възстановяването на кредита (ЗДДС, ППЗДДС, Закон за счетоводството) са императивни. Поради това данъчните органи са длъжни да ги спазват, колкото и формални да изглеждат те. Какви са тези разпоредби?

Наред с другите изисквания, определящи правото за възстановяване на данъчния кредит, разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС поставят и изискването лицето, което ползва кредита, да притежава данъчна фактура, отговаряща на Закона за счетоводството (ЗСч). Поради това,за да бъде призната за данъчна, фактурата следва да притежава всички реквизити, които са посочени в чл.94, ал. 3 на ЗДДС в сила от 01.01.2002 г. Наред със специфичните изисквания към нейното съдържание от гледна точка на административната информация и порядъка за посочването на данните в нея, текстът на тази алинея съдържа и препратка към ЗСч. Препратката визира изискванията на чл.7 от ЗСч, в сила от 01.01.2002 г. (в редакцията на ЗСч, действала до 31.12.2001 г. те са посочени в чл.8). По този начин формалните изисквания към съдържанието на данъчната фактура са издигнати от закона като гаранция за нейната достоверност. При това всички реквизити, посочени в съответните нормативни документи, са еднакво задължителни. Липсата дори на един от тях прави фактурата документ, който не може да се счита за първичен счетоводен документ, т.е. той няма доказателствена сила и не може да дава основание за данъчен кредит. А в т. 2 на чл.7, ал.1 на ЗСч изрично е посочено, че първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, трябва да съдържа наименование и адрес на предприятията ­ издател и получател на документа.

Когато изискванията на чл.94, ал. 3 на ЗДДС, респ. на чл.7 на ЗСч не са спазени, фактурата се третира само като опростена и начисленият по нея ДДС не подлежи на възстановяване

В потвърждение на изложеното може да бъде приведено решение Nо695/1997 на Върховния административен съд (ВАС), издадено по реда на надзора. Прегледът по този ред е извършен по молба на търговска фирма, с която тя възразява срещу решение на градски съд, относно правомерността на облагателен акт на данъчната администрация.

В делото, разгледано от градския съд, страни по спора са търговската фирма и териториалната данъчната администрация. Фирмата оспорва решение на началника на ТУДА по данъчнооблагателен акт за начет във връзка с ДДС, включително и за начислените в акта лихви за забава. В начета е посочено, че в спорните фактури, издадени от фирмата, липсват данни за наименованието й и за натуралното изражение на стопанската операция, за която се отнасят оформените с тях продажби. Поради това за тези продажби на фирмата се отказва правото на данъчен кредит.

По делото е прието, че с отсъствието на посочените данни е бил нарушен тогава действащият чл.8 на ЗСч. Вследствие на това градският съд е приел, че поради неспазените законови изисквания фактурите не може да бъдат третирани като данъчни, а само като опростени. В резултат на това включеният в тях данък не може да бъде възстановен като данъчен кредит.

При извършения преглед по реда на надзора по молба на фирмата ВАС е потвърдил решението на градския съд. Той е приел, че данъчнооблагателният акт, издаден от данъчната администрация, е законосъобразен.Нормативните разпореди, които определят решенията на двете съдебни инстанции, са валидни и в момента.