БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Инвестиционно-данъчният съвет при БТПП подкрепя новоприетия Закон за частните съдебни изпълнители

На заседанието си от 12.05.2005 г. Инвестиционно-данъчният съвет при БТПП прие становище по новоприетия Закон за частните съдебни изпълнители. В него се изказва категорична подкрепа на новоприетия закон, в който са взети под внимание и са намерили уредба повечето предложения на БТПП. Отчита се като огромно постижение, че още действащия парламент прие на второ четене този важен закон, който се очаква да направи значително по-ефективна системата на принудителното изпълнение.

Досега действащата система доведе до натрупването на голям брой висящи изпълнителни дела (около 375 000) на обща стойност 1.7 милиарда лева, докато рекордно събраните за 2004 г. вземания са на стойност само 84 милиона лева.

Новият закон е навременен и е насочен към увеличаването на ефективността на съдебната система, още повече, че междуфирмената задлъжнялост в нефинансовия сектор е 46 милиарда лева с годишен темп на увеличение през последните 5 години от около 23%.

Високо може да се оцени приемането от парламента на по-голямата част от предложенията, направени от БТПП на база исканията на бизнеса, а именно:

• Въвеждането на единен регистър на частните изпълнители, който е публичен и се води от Камарата на частните изпълнители. Това гарантира транспарентност и като се имат предвид множеството изисквания и обстоятелства, които се следят, категорично се осигурява надежден контрол от страна на държавата върху дейността на частните съдебни изпълнители.
• Регламентиране на несъвместимост на дейността на частния съдебен изпълнител с други дейности. Правилно е, с оглед недопускането на конфликт на интереси, възприетото законодателно решение частният съдебен изпълнител да не може да бъде едновременно с това народен представител, кмет, общински съветник, да заема длъжност в държавен или общински орган, да упражнява адвокатска професия, както и да бъде нотариус или синдик.
• Предвиждането на задължителна професионална застраховка. Важна е уредбата на задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители за вредите, които могат да настъпят при виновно неизпълнение на функциите им, както и предвиденото издаване на наредба от министъра на правосъдието, в която да се регламентират минималните застрахователни суми и условията на задължителната застраховка.
• Отпадане на възможността за регресен иск на частния съдебен изпълнител срещу взискателя. Правилно при гласуването на закона на второ четене е отпаднала възможността на частния съдебен изпълнител за регресен иск срещу взискателя до размера на събраните вземания, тъй като отговорността за незаконосъобразни и непрофесионални действие на частния съдебен изпълнител е лична и е важна част от реформата.
• Гъвкава уредба на таксите за принудително изпълнение. Намерен е разумен баланс между задължителните минимални такси и свободното договаряне на хонорара на частния съдебен изпълнител, с което се гарантира авансовото покриване на минимално необходимите разходи и същевременно се допуска свободно договаряне на допълнителни възнаграждения, като по този начин се отчита сложността и спецификата на различните случаи и се мотивира успешната дейност.

Не бе възприета обаче идеята за цялостна замяна на досега действащата система на държавни съдия-изпълнители с частни съдебни изпълнители. Като положително може да се отчете въвеждането на възможността на частните съдебни изпълнители да се възлага изпълнението на публични държавни вземания, както и на всички видове частни притезания, включително изпълнението по вземания за издръжка, за предаване на дете и вземания на работници по трудово правоотношение. Така се създава равенство между частни и държавни съдебни изпълнители поне що се касае до обхвата на тяхната компетентност. Не бива обаче да се забравя, че съществуващата досега система и нововъведената система на частните съдебни изпълнители се подчиняват на различен режим от гледна точка на правилата за организация за работа, носенето на отговорност (имуществена и дисциплинарна), заплащането на труда и мотивацията за работа. С оглед на това поддържаме разбирането, че на един бъдещ етап следва да се обмисли възможността за премахването на системата на държавното принудително изпълнение.

За съжаление не бе прието да се създаде конкурентна среда сред частните съдебни изпълнители, тъй като се въведе ограничаване на броя им, предвиждайки по един частен съдебен изпълнител на всеки 30 000 души, което е свързано и с районирането. Би могло в бъдеще да се помисли за промяна на това ограничение, тъй като принудителното изпълнение в големия брой случаи е свързано с бизнеса, а той не е разпределен равномерно в страната. Така би могло да се създаде недостиг в едни райони и излишъци в други. Наред с това конкуренцията ще позволи да се утвърдят най-добрите и ще създаде предпоставки за специализация и по-висока ефективност.

Новият закон ограничава компетентността на частните съдебни изпълнители в рамките на определените съдебни райони. Считаме за безспорно предимство избрания частен изпълнител да може да извършва действия на цялата територия на страната и върху цялото имущество на длъжника независимо от неговото местонахождение, тъй като става въпрос за безспорни вземания и за осигуряване на по-пълна защита на добросъвестните кредитори.

Освен това следва да се помисли дали няма да се подобри организацията и ефективността на системата на принудителното изпълнение, ако, при едно следващо изменение на закона и след натрупване на практика по прилагането му, се допусне възможността частен съдебен изпълнител да бъде юридическо лице.

Приемането на закона безспорно е предпоставка за създаването на по-добри кредитни условия от банките, които няма да се презастраховат за риска от несъбираемост или бавна събираемост на вземанията, и с това, както и с увеличената обща ефективност на изпълнителния процес, съществено допринася за подобряването на инвестиционния климат.

Необходимо е бързо и надеждно да се уредят случаите на висящи дела, както и да се осигури своевременното му приложение.

13 май 2005 г.