БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Реформа в данъчното и осигурително законодателство с оглед осигуряване
едновременно на ръст в икономиката и на ръст в бюджетните приходи

На 07.04.2004 по инициатива Българската търговско-промишлена палата (БТПП) се проведе кръгла маса на тема “Промени в данъчния режим за 2005 година”. В дискусията взе участие г-жа Нина Радева, председател на парламентарната комисия по бюджета, г-н Стамен Тасев, заместник-министър на финансите, представители на браншови и професионални организации и на бизнеса.

Като цяло участниците се обединиха около формулираните от БТПП основни принципи, които следва да бъдат съблюдавани при разработването на данъчния режим за 2005 г., като същите бяха развити по време на кръглата маса, както следва:

В съответствие с поетия ангажимент Българската търговско-промишлена палата обобщи и представя на вниманието Ви направените по време на дискусията изводи, констатации и конкретни предложения за промени в данъчните закони, чието вземане предвид ще доведе до съчетаване на условията за икономически ръст с ръста на източниците в бюджета.

1. Негативен ефект от доминиращия фискален подход

Със съжалениe бе констатирано, че и след 1989 г. продължава да доминира фискалният подход, почиващ върху разпределение и преразпределение на съществуващата ограничена потребителска кошница, без да се обръща достатъчно внимание на ролята на данъчната политика за повишаване на икономическия растеж, поощряване на инвестициите, създаване на нови работни места, трансфер на технологии, които в крайна сметка да доведат до повишаване конкурентността на българската икономика и значително разширяване на потребителската кошница.

2. Ясни критерии

Участниците в дискусията се обявиха за точни, ясни, еднакви за всички и изчерпателно изброени критерии в данъчното законодателство, разбира се, изградени върху поставените от правителството и залегнали в съответните закони ясно формулирани приоритети.

4. Промяна в данъчната философия – да се облагат само реално оставащите приходи на данъчните субекти, след приспадането на действителните разходи за дейността

Налице е необходимост да се промени философията на данъчната политика в посока към възприемане на принципа за облагане на данъчно задължените лица само за тези доходи, които реално остават след финансиране на самата стопанска дейност съгласно утвърдената от търговските дружества собствена стопанска политика и стратегия (по отношение на юридическите лица). За физическите лица преди облагане следва да се приспадат определена категория важни разходи (напр. за саниране на жилища, за извършване на основни подобрения, за покупка на автомобил и пр.), като се въведе подходяща методология за разсрочване на разходите в рамките на определен период, дори с цената няколко години да не се плаща данък. В тази връзка възприемането на дискутираната философия ще доведе до освобождаване на средства и повишаване на потреблението, а оттук и до увеличаването на оборота и приходите от ДДС, които ще компенсират намалението на приходи от данък върху печалбата (дохода). При тази схема може дори да се прогнозира ръст на бюджетните приходи. Обратното означава непряко ограничаване на управлението на стопанската дейност на фирмите от страна на администрацията.

5. Справедливи данъци

От участниците в кръглата маса единодушно се споделя виждането, че данъците трябва да бъдат справедливи, т.е. да не представляват непосилна финансова тежест не само с оглед нормалната стопанска дейност, а и с оглед бизнес плана за развитие на предприятието. Данъчната политика следва да стимулира развитието на стопанската дейност, иновационните процеси в предприятието, инвестиционната активност, разкриването на нови работни места. В този смисъл облагането на инвестициите, стесняването на правото на стопанските субекти сами да определят амортизационни срокове, представляват недопустимо вмешателство в стопанската политика на фирмите не поощряват инвестиционната активност.

6. Намаляване на данъчните ставки, справедливо разпределение на осигурителните тежести

Огромните отчисления в полза на бюджета, които работодателите и служителите извършват (виж приложената таблица), имат двояк негативен ефект – нито стимулират работодателите да повишават работните заплати, нито мотивират служителите да настояват в трудовите договори да се посочва реалният размер на получаваното възнаграждение. Нещо повече, получаваното здравно и социално обслужване е на много ниско ниво и не кореспондира с високите осигурителни вноски. При това точно тези фирми и специалисти, които могат да си позволят бързо вдигане на нивото на заплащане, поемат особено голяма данъчна и осигурителна тежест, без да е налице дори потенциална равностойна насрещна престация от страна на държавата (лошо медицинско обслужване, лимитиране, ниска пенсия).

Пряка илюстрация на горното е и следната схема при различни нива на заплащане:

 

Заплата

ДОД

Осигуровки

Работодателска вноска

Чист доход

200

9,98

21

64,4

169

500

76,95

52,5

161

375

1000

202

105

322

692

1460

329,46

126

386,4

1004,54

Фактически при чисто получаема от служителя сума от 1000 лева работодателят следва да изразходва 1806.40 лева, като ефектът от голямата заплата е практически занижен значително. Подобна политика не допринася за увеличаването на потреблението и намалява на потенциала от допълнителни приходи за бюджета от ДДС. Без да има значителна разлика в правата на служителите със заплата 200 и 1000 лева, разликата във финансовата тежест е 9 пъти. Нещо повече, при сега съществуващия режим при получавано възнаграждение от 1000 лева и от 10 000 лева се дължат вноски по социалното и здравното осигуряване в един и същ размер. От друга страна обаче, при сега действащата пенсионна система с таван на пенсиите на практика лице, навършило пенсионна възраст ще получава една и съща пенсия, независимо дали е получавало възнаграждение от 2000 лева или от 10 000 лева. Отпадането на тавана на пенсиите и справедливото разпределяне на социално и здравно осигурителните тежести ще стимулират служителите да настояват отразяване в трудовите им договори на действителните размери.

Налице е икономическа необходимост процентите в различните етажи на таблицата за подоходно облагане значително да се намалят с оглед стимулиране увеличаването на заплатите. Следователно, по-малък процент върху по-голяма облагаема основа в крайна сметка ще доведе до по-големи приходи в бюджета по различни пера, включително и вследствие увеличаването на покупателната способност и свързаното с това увеличаване на приходите от ДДС.

7. Данъчни преференции

Участниците в кръглата маса се обединиха около становището, че не следва да има преференции по отношение на отделни групи търговци (с изключение на предвиждането на диференцирани ДДС ставки са някои специфични отрасли – виж т. 9.1), а да се създадат равни условия за участие в стопанския живот. Разбира се, това не се отнася до създаването на общовалидни преференции за всички търговски дружества.

Например, там където данъчните субекти спонсорират или подпомагат дейности на държавата с които тя не може да се справи (култура, спорт, образование и др.), е нужно се предвиди механизъм за предоставяне на реални данъчни преференции, които действително да стимулират подобен род благотворителна дейност.

Необходимо е и въвеждането на допълнителни данъчни стимули за насърчаване на инвестициите в предприятията, разкриването на нови работни места, повишаването на професионалната квалификация на работниците и служителите и подобряване условията на труд.

В горната връзка на обсъждане бяха поставени различни предложения за законодателни изменения, като например:

7.1. Въвеждане на възможност за ускорена амортизация по избор на съответното предприятие, с единственото ограничение срокът за амортизиране на недвижими имоти (сгради) да е не по-малък от 3 години, а на движими вещи (в това число автомобили) – не по-малък от 2 години.

Мотиви:

7.2. За разход да бъде признат пълният размер на средствата, платени от работодателя за вноски за доброволно пенсионно и здравно осигуряване на служителите.

Мотиви:

7.3. По подобие на специалната преференция за работодателите, разкриващи нови работни места, по чл. 23, ал. 3, т. 4 от ЗКПО, да се предвиди намаление на финансовия резултат с разходите на работодателя за обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служители на предприятието.

Мотиви:

7.4. Да отпадне окончателният данък върху разходите за дарения и спонсорство в полза на лицата по чл. 23, ал. 3, т. 1, отчетени като разход в текущия период. В допълнение, от сумата на дължимия годишен корпоративен данък да се приспаднат 50 % от разходите за извършените в рамките на годината дарения в полза на лицата по чл. 23, ал. 3, т. 1, но не повече от 10 % от положителния финансов резултат.

Мотиви:

7.5. С оглед установяване на по-благоприятен данъчен режим за развитие на образователната сфера услугите, свързани с професионално обучение на лицензираните центрове за професионално обучение да се третират като освободени сделки по смисъла на ЗДДС. Да се въведе възможност за признаване на данъчен кредит на учебните заведения, закупили компютърна техника и софтуер.

Мотиви:

7.6. Да се намали данъчната ставка по ЗКПО на 10 %.

Мотиви

8. Законите най-сетне трябва да започнат да се създават за добросъвестните участници в стопанския живот, а не да са насочени към предугаждане дейността на нарушителите. Практиката и направените анализи показват, че участниците в стопанския оборот искат да спазват и спазват добросъвестно законовите изисквания, като този подход уврежда интересите им. В същото време нарушителите никак не се влияят от законите и продължават да използват същите пътища за тяхното заобикаляне.

9. Предложения за изменение в Закона за данък добавена стойност

Макар основен център на дискусията да проблемите по прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане и налагащите с оглед на това промени, по време на кръглата маса бяха разгледани и по-широки аспекти от данъчния режим и различните видове разноски, свързани със стопанската дейност.

9.1. Предложено бе диференциране на данъчната ставка по ЗДДС по отношение на определени категории доставки (напр. по доставки на лекарства да се начислява до 7 % ДДС, диференцирана ставка да прилагат и млекопреработвателите, хлебопроизводителите и издателите на литература с образователна насоченост.

Мотиви:

Коментирани бяха също така и редица необходими промени в ЗДДС, целящи преодоляването на практическите трудности, които срещат стопанските субекти във връзка с прилагането на този закон. В тази връзка се предложи:

9.2. Намаляване на срока на възстановяване на данъчния кредит на не повече от 15 дни.

9.3. Въвеждане на задължителен регистрационен праг от 5 000 лева и на възможност за доброволна регистрация без изискване из минимален оборот;

9.4. Еднакво третиране на българските и чуждестранните доставчици по облагаеми доставки. Така например, в Закона за морските пространства предвидената данъчна преференция (от мита и ДДС се освобождават определена категория вносни стоки) да се разшири съответно, като включи в обхвата си и местни стоки;

9.5. Да се отмени задължението за начисляване на ДДС върху неустойки и аванси;

9.6. В случай на неизправен доставчик от веригата, отговорността за невнесения данък да се търси само от него, а не и от останалите изправни субекти от веригата;

9.7. От ДДС да бъдат освободени сделки, имащи за цел възстановяване на активи, придобити от предприятието и противозаконно отнети от него вследствие кражба, грабеж или друго престъпление, установено по законовия ред;

    1. Да се възстановява ДДС и на фирми, износителки на услуги.

Мотиви:

10. На кръглата маса беше обсъдено по принцип предложението за въвеждането на единна ставка от 10 % за данъка върху доходите, данъка върху печалбата и осигурителните вноски. Предложението срещна интерес у участниците в дискусията, но се прецени, че за реализирането му ще бъде необходимо предварително задълбочено проучване и анализ на последиците от въвеждането му и поради голямото значение на ДДС като основен източник на средства в бюджета, както и поради липса на съответна подготовка, такава реформа още не е назряла.

11. По време на кръглата маса бе дискутирана необходимостта от приемането на Закон за браншовите организации, с който да се въведат ясни критерии и точна регламентация на отговорностите на съответните браншови организации, с което да се постигне по-добро регулиране на отношенията на в тях членуващите стопански субекти в духа на коректния бизнес. С това ще се подобри ефективността от управлението и ще се облекчи администрацията.