БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Становище относно:
Проект на закон за отнемане в полза на държавата на имущество,
придобито от престъпна дейност

Българската търговско-промишлена палата (БТПП), като изразява становищата на нейните членове подкрепя идеята за бързи икономически мерки срещу престъпността. Едновременно с това БТПП изразява сериозни резерви срещу принципите, въз основа на които е разработен посоченият по-горе законопроект.

На първо място считаме, че законопроектът не конкретизира в необходимата степен проявите (нарушенията) срещу които той е насочен, т.е. условията, при които той се прилага:

• Преди всичко законопроектът борави с понятия, за които няма легално съдържание в Допълнителните му разпоредби, като напр.: "престъпна дейност"; "имущество, за което може да се направи основателно (обосновано) предположение че е придобито от престъпна дйност".
• Заедно с това в текстовете, регламентиращи обхвата на закона съществуват вътрешни противоречия относно имуществото, подлежащо на отнемане: според чл. 4 това е всяко имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, преди или след приемането на закона, когато придобитото не подлежи на възстановяване на пострадалия, на отнемане в полза на държавата, или на конфискация; според чл. 5 - само това имущество, за което са налице основанията, посочени в чл. 3 (в чл. 3, ал. 4 е регламентирано, че особената процедура се провежда и в случате на влязла в сила присъда за престъпления в 5-годишен период преди влизане на закона в сила); според чл. 5 - законът се прилага и за имуществото, придобито до пет години преди началато на периода на извършване на престъпната дейност.

Неясните условия за прилагане на закона дават възможност за субективно тълкуване и прилагане, за непоследователното му практическо прилагане, за прояви на своеволност и корупция и създават несигурност в правната и бизнес-средата.

На второ място регламентираното в законопроекта т.н. „особено производство" пред Агенцията за отнемане в полза на държавата е противоконституционно и нецелесъобразно:

• Нарушава се принципът на чл. 31, ал. 3 от Конституцията, регламентиращ невинност на обвинемия до установяване на противното с влязла в сила присъда. Това конституционно противоречие е налице в текстовете от законопроекта, предвиждащи конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност, когато само е започнало наказателно преследване и дори и в случаите, когато такова не е налице - ако за имуществото на лицето "може да се направи основателно предположение, че е придобито от престъпна дейност". В тази връзка трябва да се изтъкне, че никъде в европейските законодателства не е предвидено развитие на административно производство за конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност, без да е налице (поне образувано) назателно производство (така законодателството в Холандия, Дания, Австрия и пр.).
• Особеното производство създава нови възможности за корупция и други престъпления. В тази връзка следва да се подчертае, че значима част от престъпните дейности, визирани в чл. 3 от законопроекта се извършват със съдействието на властта. Немислимо е за тези случаи да се разчита на обективност на въпросната Агенция, която ще бъде част от изпълнителната власт. По-вероятно е да се предположи, че в развиваното в нея производство тези престъпления, свързани с властта ще се прикриват срещу известни възнаграждения. Още повече, че в „особеното производство" няма никакви регламентирани гаранции за установяване на истината. В тази връзка не е спазена конституционната разпоредба на чл. 121, ал. 2, регламентираща, че установяването на истината се осигурява в производството по дела. Законопроектът предвижда в особеното производство Агенцията да разпитва свидетели, да назначав вещи лица, да събира писмени доказателства и пр.. В това производство лицето, чието имущество се разследва няма регламентирано никакво право на защита, вкл. и за достъп до събраните от Агенцията доказателства. Едновременно с това законопроектът ограничава това лице в съдебното производство да изчерпи в първата инстанция всички свои възражения. Като се добави към всичко това и обстоятелството, че гражданският съд не е квалифициран в наказателната материя може да се направи почти сто-процентов верен извод за обективността на цялото разследване по разглеждания закон.

Белезите за неконституционност и нецелесъобразност на предлаганото ново „особено" производство създават много сериозни съмнения за ефективността при неговото практическо прилагане.

На трето място не са регламентирани последиците (по отношение на установената „престъпна дейност" и вината) на акта на гражданския съд по разглеждания закон за наказателния съд в случаите, когато наказателното производство се развива по-късно. Според сега действащия Гражданско-процесуален кодекс присъдите на наказателния съд са задължителни за гражданския относно наличието на престъпление и вината на дееца. Гражданският съд може да се произнесе за наличие на престъпно обстоятелство само в строго определени случаи (когато наказателното дело е спряно, или прекратено и др. под.). В разглеждания законопроект се създава възможност (чл. 36, ал. 3, извън случаите на чл. 3, ал. 1) гражданският съд да се произнесе относно извършването на престъпление, без да е уредена силата на неговото решение за наказателния съд (процес). Нещо повече - чл. 36, ал. 6 регламентира възможност, въпреки влязлата в сила присъда на наказателния съд гражданският съд да приеме, че имуществото е придобито по законен начин.

С други думи и независимо от изложеното в пунктове 1 и 2 по-горе законопроектът се нуждае от сериозно доразработване в частта на съотносимостта на актовете на гражданския съд към тези на наказателния досежно установената „престъпна дейност" и вината на дееца.

На четвърто място не е съобразен конституционният принцип за равнопоставеност на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2), тъй като законопроектът ограничава действието на акта при влезли в сила присъди за престъпления , извършени до пет години преди влизането му в сила.

Ако има някакво логична мотивация за обратно действие на закона за точно 5-годишен, а не за някакъв друг период, то тя е неразбираема.

 

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,

БТПП счита, че законът няма да постигне на практика поставените от него цели, освен поради изложените по-горе съображения, още и поради факта, че практическото допълване на съдебното с ново административно (особено) производство в никакъв случаи не гарантира по-голяма бързина, обективност и ефективност.

И сега има регламентирани процедури за предварително обезпечаване на конфискация на имущество, придобито от престъпна дейност (по Наказателно-процесуалния кодекс), както и за конфискация на такова имущество (по Наказателния кодекс). Макар, че условията за тези мерки са по-ограничени от предвидените в законопроекта, мерките не се прилагат, или се прилагат неефективно.

Борбата с престъпността може да бъде ефективна и при сега съществуващите процедури, ако те се изпълняват качествено и своевременно. Условията за прилагането на тези процедури могат също да се разширят в Наказателно-процесуалния кодекс и в Наказателния кодекс.

В подсобни насоки следва да се демонстрира активността в борбата срещу престъпността, а не в създаването на държавни структури и нови, "особени" процедури.

17 февруари 2004 г.