БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Кръгла маса
"Ролята на отделните институции за ефективна защита на индустриалната собственост и правата на фирмите"

СТАНОВИЩЕ на ИВАНКА СЛАВЧЕВА ПАКИДАНСКА
Представител по индустриална собственост
Европейски патентен адвокат
Лицензиран оценител на нематериални активи
Вещо лице в СГС

Три са възможностите, които Закона за марките и географските означения ЗМГО и Закона за промишления дизайн ЗПД предвижда за защита на правата върху регистрирани марки и промишлени дизайни - административнонаказателна отговорност на нарушителите (Патентно ведомство), прилагане мерки за граничен контрол (Централно митническо управление) и -гражданско-правна (СГС).

Ще се спра накратко на няколко конкретни аспекти от практиката на ПВ и ЦМУ, касаещи първите две възможности за защита на обектите на индустриалната собственост.

По отношение на процедурата в Патентно ведомство по искане за налагане на административни санкции за нарушени права върху регистрирани марки и промишлен дизайн.

В съответствие с изискванията на споразумението TRIPs, в Закона за марките и географските означения и в Закона за промишления дизайн, и двата в сила от 1999 г., са предвидени административни санкции за нарушителите на права върху регистрирани обекти на индустриалната собственост. Съгласно чл. 81 от ЗМГО, респ. чл. 65 от ЗПД при констатиране на твърдяното нарушение нарушителят се наказва с глоба или имуществена санкция от 500 до 5000 лв., а стоката се отнема в полза на държавата и се унищожава. Идеята на законодателя е, това да бъде една бърза, опростена и достъпна процедура, която да играе възпираща роля по отношение на нарушителите. На практика обаче, доскоро тази дейност се извършваше от един единствен човек за цяла осем милионна България, а сега са двама. Като вземем предвид, че годишно се регистрират по национален и международен ред около 10000 марки и над 1000 дизайна, става ясно защо в най-добрия случай от подаването на искане за налагане на административни санкции на нарушители до извършване на проверката минават между три и пет месеца.

Представете си, че един маркопритежател установи, че трето лице без разрешение внася и предлага на пазара стоки под неговата марка. Стоките се съхраняват първоначално в склад на едро, а след това се разпределят по различни складове на дребно и магазини. Много често към времето на фактическата проверка в посочения в искането за проверка склад вече няма нищо - стоката е преместена на друго място или продадена. Освен това, ако са пуснати три и повече искания за проверки в различни складове на едно и също лице или на свързани лица, при сегашната система на работа, ясно е, че след първата проверка, проблемната стока ще бъде укрита и проверките ще бъдат безпредметни.

Съгласно Наредбата на ПВ едно искане за налагане на санкции се отнася само до един конкретен обект на нарушение, намиращ се на едно определено място (склад, магазин, офис и пр). За всяко искане се заплаща държавна такса от 200 лв. Като прибавим и разходите, които правопритежателят предварително прави за установяване на самоличността на нарушителя и мястото на съхранение на стоката, става ясно, че общата сума далеч надхвърля 500 лв. А това е най-често налаганата глоба при констатирано нарушение.

Предлагам:

1. Да се увеличи броят на хората в Патентно ведомство, които са ангажирани пряко с прилагането на процедурата по налагане на административни санкции за нарушени права. Съзнавам, че това е една екстензивна мярка, но тя при всички случаи ще доведе до съкращаване на времето от установяване на нарушението до санкционирането му, ще повиши ефективността и смисъла от прилагането на тази процедура.
2. Да се даде право да се подава иск за налагане на санкции по чл. 81 от ЗМГО, респ. чл. 65 от ЗПД, с възможност да се посочват повече от един обект за проверка - поне два или три - (склад, магазин, офис), а лицето, подало иска, оперативно да може да актуализира местоположението на обектите, в които иска да бъдат извършени проверки, съобразно с информацията с която разполага за движението на стоките на нарушителя. Тази актуализация да бъде вземана предвид в някакъв разумен срок - напр. до една или две седмици преди извършването на самата проверка.
3. Да се установи базова държавна такса за искането за един обект на ИС (напр. 200 лв), покриваща разходите по вземане на експертно становище за основателността на искането и извършване на проверка в един обект, като за всеки допълнително проверяван обект се заплаща допълнителна сума (примерно 50 лв.).
4. Да се повиши размера на глобата, налагана на нарушителите при констатирано нарушение, така че да тя да не бъде съизмерима или дори по-малка от разходите, които е направила потърпевшата страна. Като изключим случая на констатирани при проверката единични мострени бройки, глобата за намерени стоки в търговски количества в магазини би трябвало да започва поне от 1000 лв., като се има предвид, че наличните, макар и малки количества в магазинната мрежа се възобновяват постоянно.По този начин санкцията би оказала някакъв реален ефект върху нарушителите.

По отношение процедурата за прилагане на временните гранични мерки
Чл. 78 от ЗМГО, респ. чл. 62 от ЗПД предвиждат прилагане на специални мерки за граничен контрол - задържане от митническите органи на стоки, носещи регистрирана марка, респ. дизайн без съгласие на притежателя. Задържането се прави въз основа на писмена молба на правопритежателя до Централно митническо управление. За съжаление, седемдневния срок, предвиден от закона за отговор на молбата от страна на ЦМУ не се спазват, което необосновано забавя процедурата по откриване и наказване на нарушителите. Понякога докато ЦМУ се произнесе по молбата (понякога месеци), стоката на нарушителите е вече влязла, разпределена по складове и магазини и продадена.

ЦМУ понякога отказва да уважи молби за прилагане на гранични мерки с мотива, че това не е нарушение, а паралелен внос. Трябва да се държи сметка, че правата върху обектите на индустриалната собственост имат териториален характер. Чл. 15 (1) от ЗМГО и чл. 21(2)от ЗПД сочат недвусмислено в кои случаи е налице изчерпване на права. И двата текста се ограничават изрично само до територията на страната - "притежателят на правото върху марка не може да забрани използването и за стоки, които са пуснати на пазара в страната с тази марка от него или с негово съгласие"(чл. 15 от ЗМГО), .респ. " …когато продуктите са пуснати на пазара в България от него или с негово съгласие." (чл. 21 от ЗПД). Притежаването на твърдяните от молителя права следва да се удостоверява само и единствено с документ, издаден от Патентно ведомство, а да не се прилага свободно тълкуване. Ако има спорове между страните относно правата, то тяхното решаване е от компетенцията на Патентно ведомство, респективно съда. Още повече че от скоро има и бързо съдебно производство по дела, свързани с нарушение на правата върху обекти на индустриалната собственост.

Предлагам:

1. Когато възникне съмнение дали дадено действие представлява нарушение на права или е паралелен внос, да се търси мнението на компетентния орган - Патентно ведомство.

25 февруари 2003 г.