БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

Кръгла маса
"Ролята на отделните институции за ефективна защита на индустриалната собственост и правата на фирмите"

ПОЗИЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ОТНОСНО ИНДУСТРИАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ

С оглед естеството на специфичните задачи и функции, които органите на данъчната администрация са оправомощени да осъществяват, свързани преди всичко с производствата по регистрация на данъчните субекти, производства по издаване на данъчни актове с които се определят, изменят или прихващат данъчни задължения, събиране на данъчни вземания и т.н., данъчната администрация няма преки допирни точки с визираната тема. Поради това данъчните нормативни актове не съдържат норми, регламентиращи функции на данъчната администрация, пряко свързани със закрила на индустриалната собственост и защита на правата на граждани и фирми срещу посегателства в тази област.

Правомощията, свързани с закрилата върху правата върху обекти на индустриална собственост – изобретения и полезни модели, търговски марки и географски означения, промишлен дизайн и т.н. са извън компетенциите на данъчната администрация. Въпреки гореизложеното, предложената тема за дискусия е интересна и от наша гледна точка по следните причини:

Съществува индиректна връзка между формите, средствата и методите на отклонявания от данъчно облагане и посегателствата срещу индустриалната собственост, както и интелектуалната собственост като цяло. Връзката с данъчното законодателство е индиректна и има различни аспекти, в зависимост от хипотезите, които възникват в практиката. Би могло да се предположи, че в голяма степен доходите и/или приходите от продажба на стоки, свързани с нарушаване на интелектуални и индустриални права, не се декларират и не се обективират в съответни документи при стопанската дейност на съответните данъчни субекти.

С други думи съществува относителна взаимовръзка между субекти, извършващи интелектуалното и индустриално пиратство и нарушения на данъчното законодателство. Този въпрос досега не е достатъчно изследван в неговата пълнота и се нуждае от продължителен и задълбочен анализ.

В тази връзка, от гледна точка на данъчната администрация, темата на дискусията е особено интересна:

• в контекста на проблема за аспектите и формите на сътрудничество между отделните институции, във връзка със закрилата и механизмите за защитата на индустриалната собственост, а разглеждано в по-широк аспект на интелектуалната собственост като цяло, проучвания, обмяна на мнения и идеи.
• споделяне на нашия опит и проблеми свързани с изпълнение на правомощието на органите на данъчната администрация по чл.241, ал.1, т.8 от Данъчния процесуален кодекс - право да проверяват основанието за притежаване на компютърни програми, които могат да се разглеждат в контекста на институционалните усилия и нормативни решения в борбата срещу интелектуалното пиратство, обмяна на мнения и идеи във връзка със степените на възможност за прилагане на аналогични нормативни разрешения по отношение на индустриалното пиратство /примерно незаконно използване на търговски марки, географски означения, фирмени означения и др./.

Считам, че проблемът за “дублирането на функции” между различните институции не следва да бъде разглеждан едностранчиво – само от гледна точка на “усложняване на процеса”. При внимателен анализ на ефекта от нормативни разрешения, при които повече от една институция има правомощия във връзка с борбата срещу обособена група правонарушения е възможно да се постигне по-висока степен на ефективност. Разбира се, експериментите в тази насока не следва да се правят прибързано, а след внимателни и задълбочени анализи, отчитащи както потенциалния ресурс в човешки аспект, така и възможностите и степените на компетентност на служителите и специфичните им функции, разглеждано в аспекта на извършване на “несвойствени дейности” и взаимовръзката им основните дейности и правомощия. В този смисъл, вероятно, с оглед на темата, биха представлявали интерес правомощията на данъчните органи по чл.106, ал.1 и 2 от ДПК за извършване на действия по претърсване и изземване на стоки с неустановен произход, с оглед възможности за сътрудничество със заинтересовани институции, имащи правомощия в борбата с индустриалното пиратство.

Изразявам също така мнение, че краткия опит на данъчната администрация във връзка с друго правомощие - по чл.241, ал.1, т.8 от ДПК, води до положителни резултати в борбата срещу интелектуалното пиратство, а със съответни законодателни промени може да се постигне още по-голяма ефективност.

Визираното правомощие е вменено на данъчните органи с предходното изменение на ДПК /обн. в ДВ, бр.45 от 2002г./. Изразява се в право на органите на данъчната администрация, при изпълнение на служебните си задължения да проверяват основанието за притежаване на компютърни програми, тяхното придобиване и използване. В тази връзка, данъчните органи са иззели под формата на мерки за обезпечаване на доказателства, при проверки в търговски обекти, около 30 000 диска, от които около 20 000 с бизнес и развлекателен софтуер и около 10 000, като стоки с неустановен произход. Поради законова непълнота, извън правомощията на данъчната администрация е да образува и реализира административно наказателно производство. За да се постигне такава възможност, от страна на Главна данъчна дирекция е предложен чрез Министерството на финансите проект за законодателна промяна на текст от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/.

Предложили сме в ЗАПСП да се направят следните промени:

1. Създаване в чл.98 от ЗАПСП на нова ал.3, със съдържание:

“При упражняване на правомощията си по Данъчния процесуален кодекс актове за установяване на нарушенията по чл.97, ал.1, т.8 и т.9 могат да съставят и органите на данъчната администрация. В тези случаи наказателните постановления се издават от Министъра на финансите или от упълномощени от него длъжностни лица.”

2. Досегашните ал.3 и ал.4 на чл.98 стават съответно ал.4 и ал.5.

Мотивите ни са следните: ЗАПСП е специалният закон, уреждащ материята относно закрилата на отделните видове авторски права, включително и правото на използване и притежаване на компютърни програми като обект на авторското право. Предложената нова алинея ще има своето систематично място в Глава ХІІІ от ЗАПСП, непосредствено след ал.1 и ал.2 на чл.98, чрез които понастоящем изрично са регламентирани компетенциите относно актовете за установяване на нарушения и издаваните въз основа на тях наказателни постановления.

Приемането на горепосочената разпоредба законово би обезпечило възможността органите на данъчната администрация да съставят актове за установяване на административни нарушения по чл.97, ал.1, т.8 и т.9 от ЗАПСП, когато нарушенията са установени от тях във връзка с правомощието им по чл.241, ал.1, т.8 от ДПК. Заедно с налагането на имуществена санкция или глоба наказващите органи /упълномощени длъжностни лица от Министъра на финансите/ ще имат правомощия да постановяват отнемане в полза на държавата предмета на нарушението /на основание чл.97 от ЗАПСП/, както и на неговия траен материален носител /на основание §1а, ал.2 от ДР на ЗАПСП/.

По настоящем предложението е изпратено от Министерството на финансите на Министерството на културата за изразяване на становище.

24.02.2003 Николай Попов,
Главен данъчен директор