ГОРЕЩИ НОВИНИ - ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ХЪРВАТСКА

БЪЛГАРСКА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА

ТЪРГОВСКО-ИКОНОМИЧЕСКИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ХЪРВАТСКА

Между Република България и Република Хърватска съществуват традиционно добри политически и икономически отношения. Двете страни имат ясна про-европейска ориентация, което все повече сближава целите на техните външно-икономически политики.

България призна независимостта на Република Хърватска на 15 януари 1992 г., след което бяха проведени разговори на високо равнище, на които двете страни изразиха желание да развиват дълготрайни търговско-икономически отношения, на базата на равнопоставеността и взаимния интерес.

I. ДОГОВОРНО-ПРАВНА ОСНОВА

След отделянето на Република Хърватска от състава на бивша Югославия, двете страни предприеха стъпки по създаване на нова договорно-правна основа за развитие на взаимните търговско-икономически отношения. В периода 1992-1998 г. бяха подписани следните документи:

Споразумение за установяване на дипломатически отношения между Република България и Република Хърватска - сключено чрез размяна на ноти на 29.07.1992 г./13.08.1992 г. В сила от 13.08.1992 г.
Спогодба за икономическо сътрудничество - подписана 23.07.1993 г.; В сила от 29.04.1994 г.
Протокол за сътрудничество между Министерството на външните работи на Република България и Министерството на външните работи на Република Хърватска – подписан на 15.12.1993 г. В сила от 15.12.1993 г.
Спогодба за сътрудничество в областта на културата, образованието и науката - Подписана на 13.06.1995 г.; В сила от 28.05.1998 г.
Договор за приятелство и сътрудничество - Подписан на 17.01.1996 г.; Договора е ратифициран от НС на 28.04.1999 г. Няма данни от хърватската страна.
Договор за сътрудничество в областта на растителната защита – подписан на 24.06.1996 г. В сила от 27.03.1998 г.
Договор за сътрудничество в областта на туризма - подписан на 25.06.1996 г. Утвърден с решение на МС №673/11.12.1998 г. В сила от 25.01.1999 г.
Договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите - подписан 25.06.1996 г.; Влязъл в сила от 20.02.1998 г.
Спогодба между Република България и Република Хърватска за въздушни съобщения между и отвъд техните съответни територии - подписана на 21.11.1996 г.; В сила от 17.06.1997 г.
Споразумение за сътрудничество между БТПП и Стопанската камара на Хърватска – подписано на 25.07.1996 г.
Спогодба за международни автомобилни превози на пътници и товари - подписана на 22.11.1996 г. Спогодбата е ратифицирана от хърватската страна на 23 декември 1999 г. Предстои ратификация от българска страна.
Договор за сътрудничеството в борбата срещу организираната престъпност, незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества и тероризма – подписан 26.11.1996 г.; Утвърден с решение на МС №255/05.03.1997 г.; Решение на МС №907/03.10.1998 г. за одобряване и за изменение в чл. 11 от Договора;
Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото - подписана 15.07.1997 г.; в сила от 30.07.1998 г.
Споразумение за сътрудничество в областта на ветеринарното дело - подписана на 15.07.1997 г.; В сила от 01.03.1998 г.
Програма за сътрудничество в областта на науката, образованието и културата между правителствата на Република България и Република Хърватска за периода 2000-2002 г. – подписана на 26.05.2000 г. В сила от 30.11.2000 г.
Спогодба между правителствата на Република България и Република Хърватска за международни комбинирани превози на товари - подписана на 11.07.2000 г. Одобрена от българска страна с РМС №699 от 27.10.2000 г.
Спогодба между Държавната агенция по стандартизация и метрология на Република България и Държавната служба за стандартизация и метрология на Република Хърватска за сътрудничество в областта на сертификацията, метрологията и акредитацията – подписана на 11.07.2000 г. В сила от датата на подписване. Публикувана в ДВ бр.67 от 15.08.2000 г.
Спогодба между правителствата на Република България и Република Хърватска за морско търговско корабоплаване – подписана на 02.10.2000.
Споразумение за свободна търговия – подписано на 04.12.2001 в София. В сила от 01.01.2002 г.

В процес на подготовка e Договор за сътрудничество в областта на социалното осигуряване.

На базата на Спогодбата за икономическо сътрудничество (подписана на 23 юли 1993 г.) е сформирана българо-хърватска Комисия, която извършва периодични прегледи на състоянието на търговско–икономическото сътрудничество, предлага мерки за преодоляване на възникнали трудности в двустранната търговия и търси допълнителни възможности за интензифицирането на търговско-икономическите отношения.

От подписването на Спогодбата за икономическо сътрудничество до сегашния момент са проведени три сесии на смесената Комисията за икономическо сътрудничество:

24-25 юни 1996 г.	Загреб	Първа сесия на Смесената комисия
7-8 декември 1998 г.	София	Втора сесия на Смесената комисия
15-16 юни 2000 г.	Загреб	Трета Сесия на Смесената комисия. На Сесията специално бяха обсъдени възможностите за либерализация на търговията между двете страни.

IІ. СТОКООБМЕН

Стойността на стокообмена между България и Хърватска през периода януари-септември 2001 г. възлиза на 4,812 млн. щ.д., като положителния търговски баланс в полза на България е на стойност от 1,042 млн щ.д. Стокообмена България-Хърватска през този период е намалял с 33,5% в сравнение със същия период на предишната година, като положителното търговско салдо се е увеличило със 37%.

Стокообмен между България и Хърватска в периода 1992-септември 2001 г. /в $ млн./:*

	Стокообмен	Износ	Внос	Салдо
1992 г.	12,709	12,061	0,648	+11,413
1993 г.	14, 333	12,547	1,786	+10,761
1994 г.	13,571	10,555	3,015	+7,540
1995 г.	18,859	14,652	4,207	+10,445
1996 г.	17,262	12,061	5,201	+6,860
1997 г.	24,420	14, 289	10,120	+4,169
1998 г.	12,530	6,766	5,764	+1,002
1999 г.	8,097	5,833	2,263	+3,570
2000 г.	8,567	4,848	3,719	+1,129
І-ІХ 2001	4,812	2,927	1,885	+1,042

Водещи 10 стокови позиции по износа и по вноса през 2000 г.:*

	ПО ИЗНОСА	%	ПО ВНОСА	%
1.	Халогенопроизв. на въглеводороди	40,5	Нефт и масла от битуминозни шисти	47,5
2.	Зеленчуци	5,3	Тънки листове и ленти от алуминий	10,8
3.	Парфюми и тоалетни води	4,9	Обpaбoтeни pacт.или мин.мaтep.	6,0
4.	Принадлежности за тръбопроводи	4,3	Шлакови вати, азбестови и под.	5,2
5.	Необработено олово	3,8	Машини и апарати за обр. на каучук	5,2
6.	Локомотиви	3,1	Велури, плюшове	3,4
7.	Етилов алкохол	2,7	Инсектициди, отрови	2,8
8.	Сглобяеми конструкции	2,5	Медикаменти	2,7
9.	Кари-високоповдигачи	2,3	Оловни руди и техни концентрати	1,9
10.	Въздухоплавателни прев. средства	2,0	Суроватка	1,9

Водещи 10 стокови позиции по износа и по вноса през периода януари-септември 2001 г.:*

	ПО ИЗНОСА	%	ПО ВНОСА	%
1.	Нефт и масла от битуминозни шисти	21,1	Кюспета и др. твърди остатъци	18,5
2.	Принадлежности за тръбопроводи	8,0	Нефтен газ и др. въглеводороди	11,9
3.	Зеленчуци, приготвени	7,1	Обpaбoтeни pacт.или мин.мaтep.	9,2
4.	Локомотиви	4,5	Тънки листове и ленти от алуминий	9,2
5.	Парфюми и тоалетни води	3,6	Части за ЖП превозни средства	8,2
6.	Пластмасови тръби и маркучи	3,6	Съдове за сгъстени и втечнени газове	6,3
7.	Овче месо	3,4	Центрофуги	4,0
8.	Етилов алкохол	3,3	Електрически апарати	3,1
9.	Фланелки	3,3	Фурнирни листове	2,8
10.	Зеленчуци, пресни	3,2	Шлакови вати, азбестови и подобни	2,6

/*По данни на българската митническа администрация/

Главните причини за ниската стойност на стокообмена с Хърватска са:

Недостатъчно разширените контакти между деловите среди на двете страни.
Военните конфликти на територията на бивша Югославия.
Икономическата криза в двете страни.

С цел увеличаването на стокообмена с Хърватска би трябвало да се предприемат следните стъпки:

Популяризиране на възможностите за търговия между двете страни посредством провеждане на срещи между бизнес-средите.
Фирмено и държавно участие на загребския панаир и други големи изложби в Хърватска.

III. ИНВЕСТИЦИИ

Към края на 2000 г. хърватските инвестиции в България възлизат на 55 982 ш.д. (извършени основно през 1997 г.). От началото на 1999 г. до сегашния момент няма данни за постъпили хърватски инвестиции в България.

Хърватски инвестиции в България по години в щ.д.:

	92	93	94	95	96	97	98	Общо
Стойност в млн.щ.д.	0	0	624	0	3 386	50 972	1 000	55 982
Брой инвестиции	0	0	3	0	4	1	2	10

IV. ПРОМИШЛЕНОСТ

Сравнително доброто равнище на икономиката на Р Хърватска предлага благоприятни възможности за сътрудничество в отрасли като: машиностроене; електротехническа и електронна промишленост; химическа промишленост; лека промишленост.

На този етап сътрудничеството в областта на промишлеността се изразява единствено чрез сътрудничеството между НК “БДЖ” и “Кончар-електрически локомотиви” АД-Загреб в областта на модернизацията на електрически локомотиви.

V. СЕЛСКО СТОПАНСТВО

Сътрудничеството в областта на селското стопанство се осъществява на базата на подписаните споразумения между България и Хърватска - Споразумение за сътрудничество в областта на растителната защита и карантина (подписано през 1997 г.) и Договор за сътрудничество в областта на ветеринарното дело между България и Хърватска (подписан през 1997 г.).

По време на Третата Сесия на смесената Комисия за икономическо сътрудничество двете страни се договориха за разширяване на сътрудничеството в областта на земеделието както следва:

Създаване на българско-хърватска работна група по земеделие, която ще заседава един път годишно в София или Загреб;
Сътрудничество между двете Министерства на земеделието и горите в обмяната на информация относно вътрешното функциониране на двете министерства;
Продължаване на сътрудничеството в областите на ветеринарно-медицинската дейност, растителната защита и карантината на основата на подписаните споразумения;
Обмяна на информация и експерти в областта на научното обслужване на фермерите и в животновъдството.

VI. ТУРИЗЪМ

Не са използвани докрай потенциалните възможности на двете страни в областта на туризма. Съществуват потенциали за по-големи продажби на българския туристически продукт (преди всичко зимен туризъм) на хърватския пазар.

Хърватска не разполага с условия ски спортове. Традиционните места, които посещават хърватските туристи през зимата са алпийските курорти в Словения, Австрия, Италия и Швейцария.

VII. ТРАНСПОРТ

1. Железопътен транспорт

В рамките на Групата по Проект ІV на Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа за Развитие на транспортната инфраструктура по главните международни направления, се обсъжда въвеждането на т.нар. “влакове-совалки” през териториите на Унгария, Румъния, България, Гърция и Турция. Предвид значимостта на релацията Мюнхен-Залцбург-Любляна-Загреб-Върполе-Винковци-Белград-Ниш-Скопие-Велес-Солун/Ниш-София-Истанбул, Република Хърватска е отправила предложение за въвеждане на “влакове-совалки” по посоченото трасе.

а) Товарни ЖП превози

С решение на Генералните директори на Балканските железници, от 01.01.1998 г. е в сила т. нар. тарифа “Европа-Азия” за превоз на стоки. Към нея са се присъединили железниците на Албания, България, Гърция, Македония, Румъния, Турция, Югославия, Иран и Сирия.

Тарифата съдържа общи и специални условия за превоз на стоки, класификация на стоките, цени за международни превози, цени на допълнителни услуги и допълнителни такси, специални тарифи за превоз на стоки в голямо-тонажни контейнери и др.

Българската страна многократно е отправяла покана към Хърватските железници да се присъединят към Тарифата “Европа-Азия” за превоз на стоки. Хърватската страна счита, че не е необходимо да се присъединява към тази тарифа, а ще реализира своите търговски интереси чрез сключване на съответни договори за превозите.

Хърватска възобнови интереса си към превоз на стоки за Турция през Югославия (Винковци-Белград-Ниш). Хърватската страна също така, търси съдействие от българска страна за съвместна организация на транзита през Сърбия за Турция.

б) Пътнически ЖП превози

По съвместна инициатива на хърватските, словенските, македонските и българските железници е сформиран нов маршрут 7.11 с крайна дестинация - Федерална република Германия.

Хърватските железници не членуват в Инициативата за Балканско Сътрудничество, която регламентира по-ниски тарифни ставки за пътнически превози. В тази връзка бяха проведени разговори между двете страни за намаляване на международната тарифа ТCV. Хърватската страна информира, че вече е договорила тарифни облекчения на двустранна основа с повечето от Балканските страни.

в) Сътрудничество между НК”БДЖ” и компания “КОНЧАР-ЕЛЛОК”

През 1998 г. между БДЖ и хърватската компания “Кончар-еллок” е подписан договор за ремонт и модернизация на локомотиви от серии 44 и 46, собственост на НК ”БДЖ”. Договорът, който се осъществява и понастоящем, е на стойност над 10 млн. DEM.

На 31.03.2002 г. ще започне дейност смесеното дружество “БДЖ-КОНЧАР” АД, което ще извършва ремонтна дейност на локомотиви в ЖП-завода в София. Предвижда се дружеството да действа не само на българския пазар, а и на пазарите на другите страни на Балканите. Смесеното дружество ще извършва ремонтна дейност с лиценз на “Кончар-електрически локомотиви” АД-Загреб.

2. Воден транспорт

а) Морски транспорт

По време на Третата Сесия на смесената Комисия за икономическо сътрудничество българската страна информира компетентните хърватски власти за действащата тристранна железопътна фериботна връзка – Варна-Поти/Батуми-Иличовск-Варна и Варна-Иличовск-Поти/Батуми-Варна, чрез която могат да се осъществяват бързи и ефективни превози на товари в направление на страните от Кавказкия и Каспийски регион и Средна Азия. По посочените направления съществува възможност за превоз на насипни, генерални и течни товари, ЖП вагони, товарни и леки автомобили, контейнери, трейлери, и пътници.

На 02.10.2000 г. е подписана Спогодба между правителствата на Република България и Република Хърватска за морско търговско корабоплаване.

б) Речен транспорт

Към настоящия момент “Параходство БРП” ЕАД не извършва превози по р. Дунав за и от Р Хърватска. Предвид проявения интерес от страна на клиенти на “Параходство БРП” ЕАД за превози от и за пристанище Осйек, хърватската страна информира за следните правила за използване на пристанището:

Плаването по р. Дунав до пристанище Осйек – речен км 20 е отворено за плавателни средства под всички знамена и се извършва съгласно общите правила за плаване по р. Дунав. За превоз на пътници и товари с кораби под знамена на трети държави е необходимо разрешение от Министъра на морското дело, транспорта и комуникациите, съгласно член 140-141 от Закона за плаване по вътрешните водни пътища.

Входно-изходният контрол се извършва в Осйек съгласно препоръките на Дунавската комисия за митнически контрол и сигурност.

Министерство на морското дело, транспорта и комуникациите определя правилата за сигурност за всички пристанища по вътрешните водни пътища с Правилник за поддържане на реда в пристанищата, по крайбрежието и вътрешните плавателни пътища (NN 53/91), а допълнителна информация може да се потърси от предприятие “Транзит” – Осйек, което извършва пристанищна дейност.

3. Въздушен транспорт

На 12 октомври 1995 г. между двете държави е подписана Спогодба за международен въздушен транспорт в сила на 17.06.1997 г.

Съгласно чл. 3, ал. 1 и 2 от Спогодбата, всяка от страните може да назначи едно или няколко предприятия за експлоатация на редовни международни линии (РМЛ), както и да замени назначеното предприятие. Възползвайки се от този регламент, Гражданска въздухоплавателна администрация на Република България назначи за български превозвач по РМЛ София-Загреб-София авиокомпания “Хемус Еър”, за което е информирана хърватската страна.

В рамките на третото заседание на Смесената комисия, представител на авиокомпания “Хемус Еър” проведе преговори с “Хърватски авиолинии” за уточняване на параметрите за възможната експлоатацията на редовна въздушна линия София-Загреб-София.

На този етап поради процеса на приватизация, в който се намира авиокомпания “Хемус Еър” не се предвижда отварянето на редовна въздушна линия София-Загреб-София.

Хърватската авиокомпания “LAUS AIR” и словенската “ALPE AIR” са проявили интерес за разширяване своята дейност на балканския регион. Конкретните намерения на тези две компании ще бъдат проучени допълнително.

4. Комбиниран транспорт

По време на официалното посещение на бившия премиер на Р България г-н Иван Костов в Хърватска 11-12 юли 2000 г. бе подписана Спогодбата между Република България и Република Хърватска за международни комбинирани превози на товари.

Във връзка с развитието на комбинираните превози, от страна на БДЖ е изпратено запитване до хърватските железници относно възможностите и условията за съвместни комбинирани превози по технологията РО-ЛА, която изисква специални габарити. Желанието на българската страна е да бъде развита връзката Димитровград-Белград-Загреб-Любляна, което ще ни позволи да се свържем с изградените европейски структури за превози по технологията РО-ЛА.

5. Автомобилен транспорт

Международните автомобилни превози между двете страни се извършват на база на взаимна договореност. Проблемите в областта на автомобилния транспорт се обсъждат и решават по време на сесиите на Смесената българо-хърватска комисия по международен автомобилен транспорт.

VIII. ЕНЕРГЕТИКА

Република Хърватска като страна, подписала Споразумение за институционалната рамка за установяване на междудържавни системи за транспорт на нефт и газ (INOGATE), очаква в тази област по-тясно сътрудничество с Република България, а по-конкретно във връзка с проекта SEEL (South Eastern European Line), предвиден за транзитирането на нефт от района на Каспийско море. Хърватската страна очаква от българската страна да подкрепи трасето на нефтопровода, което ще завършва в пристанище Омишал.

Република Хърватска очаква подкрепа от българската страна за проекта за строителство на трансформаторна станция 400/110 kW Ернестиново, посочен в рамките на Пакта за стабилност.

Хърватската страна предлага на българската страна да бъде разгледан проект във връзка със създаването на Електроенергиен пул за координация и обмен на електроенергия между държавите от Югоизточна Европа, както и да бъдат разгледани възможностите за създаване на мрежа от енергийните компании на държавите от Югоизточна Европа.

В тази връзка хърватската страна се e задължила да информира българската страна за всички детайли на тези проекти.

IX. СТРОИТЕЛСТВО

Българската страна поддържа интереса си за участие на български фирми в областта на строително-монтажните дейности, както и на проектите по възстановяването и развитието на инфраструктурата на територията на Република Хърватска.

Затруднения при участието на наши фирми в този процес възникват поради високите тръжни такси, необходимостта от солидни банкови гаранции и допълнителните условия поставени от ЕС. Липсата на преки връзки с хърватски строителни фирми където българските фирми могат да участват като подизпълнители, се явява допълнителна пречка за тази дейност.

В тази насока следва да се предприемат следните действия:

Двете страни да насърчават сътрудничеството между браншовите организации в областта на строителството и благоустройството;
Да се стимулира разширяването на контактите с хърватски строителни фирми или със западноевропейски изпълнители на конкретни проекти;

Хърватската страна е открита за сътрудничество по проектите за възстановяване и инфраструктура, които се изпълняват съгласно хърватските закони.

Хърватските строителни фирми изразяват интерес за съвместна строителна дейност с български партньори на пазарите на трети страни, по-специално в Югоизточна Европа.

X. ФИНАНСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО

В областта на финансовото сътрудничество не съществуват открити въпроси. Банковите операции между фирми от двете страни се извършват на базата на кореспондентни отношения между банките.

В областта на финансите между двете страни са подписани Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (в сила от 30.07.1998 г.). На този етап няма открити въпроси между двете страни в областта на финансите.

ХІ. СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ХЪРВАТИЯ

Споразумението беше подписано на 4 декември 2001 г. по време на посещението на хърватския министър на икономиката г-н Горанко Фижулич в София.

Предвижда се изграждане на зона за свободна търговия между двете страни в рамките на преходен период до 1 януари 2003 г.

Промишлени стоки

Към момента средноаритметичната ставка на митата “най-облагодетелствана нация” при внос на промишлени стоки в България е 10%, а при внос в Хърватия – 5%.

І схема на либерализация - по-голямата част от промишлените стоки ще се търгуват безмитно от датата на прилагане на Споразумението.

ІІ схема на либерализация - за ограничен кръг промишлени стоки от датата на прилагане на Споразумението ще се прилагат мита в размер на 50% от митата по вноса при третиране “най-облагодетелствана нация” и митата ще бъдат премахнати в рамките на преходния период.

При внос в България във втората схема на либерализация попадат следните стоки: минерални горива и масла, някои продукти на неорганичната и органичната химия, фармацевтични продукти, торове, парфюмерийни и козметични продукти, сапуни и препарати за пране, кибрити, инсектициди и хербициди, пластмасови изделия, каучукови изделия, кожени изделия, продукти от дърво, хартии и картони, текстилни изделия, обувки, керамични изделия, стъкларски изделия, стоманени изделия, изделия от алуминий, инструменти, ел. уреди и машини и части за тях, части за автомобили, мебели и др.

При внос в Хърватия стоките, за които митата ще бъдат постепенно премахнати са следните: мрамор, гипс, минерални горива и масла, винилхлорид, ваксини за ветеринарната медицина, фармацевтични продукти, торове, парфюмерийни продукти, кибрит, пластамсови изделия, вълнени прежди и тъкани, памучни тъкани, текстил, подови настилки от текстил, обувки, обработен камък, кухненски съдове, стъкларски изделия, изделия от желязо и стомана, ел. уреди и машини, инструменти, ел. прекъсвачи, локомотиви, столове и седалки, мебели, матраци и дюшеци, пулверизатори за парфюмерийната промишленост.

Селскостопански и преработени селскостопански стоки

Към момента средноаритметичната ставка на митата “най-облагодетелствана нация” за внос на селскостопански стоки в България е 21,9%, а при внос в Хърватия – 20%.

Предвид присъединяването на Хърватия към ЦЕФТА, бе възприет подхода на договаряне на селскостопански концесии в ЦЕФТА. Многостранно съгласуваните и прилагани в ЦЕФТА задължителни списъци на стоки, които ще се търгуват безмитно и неограничено и стоки, за които са договорени максимални мита за неограничени количества бяха възприети с някои изключения. Страните си предоставиха И двустранни концесии под формата на намалени мита в рамките на квоти.

България и Хърватия ще прилагат нулеви мита във взаимната търговия със следните стоки:

живи животни от рода на овцете, козите, конете и др., както и меса и карантии от тях;
декоративни риби;
риби и филета от риби, пресни, охладени или замразени;
луковици и др. живи растения;
картофи, пресни или охладени;
други зеленчуци пресни или охладени;
зеленчуци сушени или временно консервирани;
кокосови орехи и други черупкови плодове;
цитрусови плодове, фурми, смокини, ананаси;
ябълки, круши, дюли;
други сушени или временно консервирани плодове;
кафе и чай;
ванилия, канела и др. подправки;
царевица, ориз, просо;
различни видове брашна;
фъстъци, соя и др. семена;
различни видове мазнини и масла и техните фракции;
готови храни и консерви от риби, хайвер и неговите заместители;
какао и какаови масла;
тестени храни;
хлебарски, сладкарски и бисквитени продукти;
плодови и зеленчукови сокове;
минерални и други води;
кюспета, растителни материали и др., използвани за храна на животни.

България и Хърватия договориха максимален размер на митата за:

някои живи животни от рода на свинете, едрия рогат добитък, домашни петли, кокошки, патици;
меса от животни от рода на свинете, едрия рогат добитък;
меса и карантии годни за консумация от домашни птици;
мляко и сметана;
зеле, марули, моркови, репи и др. зеленчуци;
кайсии, череши, праскови;
ръж, ечемик и овес;
брашна, грис и др.;
скорбяла и нишесте;
маргарин;
други готови храни от месо, карантии или кръв;
захар и меласи;
захарни изделия;
тестени храни;
консервирани зеленчуци;
води, включително минералните и газираните води.

България е предоставила на Хърватия допълнителни преференции при внос на:

100 тона млечни продукти при 50% намаление на митото;
100 тона млечни пасти за намазване при 50% намаление на митото;
500 тона малц при 50% намаление на митото;
100 тона колбаси при 50% намаление на митото;
200 тона детски храни безмитно;
100 тона смеси и теста при 20% мито;
100 тона други хранителни продукти при 50% намаление на митото;
100 тона консервирани зеленчуци при 50% намаление на митото;
100 тона плодови и зеленчукови сокове при 50% намаление на митото;
150 тона Вегета при 8% мито;
50 тона препарати за сокове при 50% намаление на митото;
5000 хл бира при 50% намаление на митото;
2000 хл вино при 50% намаление на митото;
1000 хл вермути при 50% намаление на митото;
500 хл спиртни напитки при 50% намаление на митото.

България ще внася при преференциални условия в Хърватия:

100 тона домати при 50% намаление на митото;
100 тона гъби при 50% намаление на митото;
130 тона пипер при 50% намаление на митото;
300 тона замразени зеленчуци при 50% намаление на митото;
50 тона червени плодове, безмитно;
50 тона други плодове при 50% намаление на митото;
50 тона плодове, временно консервирани, при 50% намаление на митото;
150 тона маргарин при 50% намаление на митото;
100 тона колбаси при 50% намаление на митото;
300 тона глюкоза,безмитно;
120 тона консервирани плодове и зеленчуци при 50% намаление на митото;
100 тона консервирани зеленчуци при 10% мито;
100 тона плодови сокове при 50% намаление на митото;
150 тона кетчуп и други сосове при 8% мито;
5000 хл бира при 50% намаление на митото;
2000 хл вино при 50% намаление на митото;
1000 хл вермути при 50% намаление на митото;
500 хл спиртни напитки при 50% намаление на митото.

В областта на търговията със селскостопански стоки, страните си запазват правото да прилагат мерки в изпълнение на селскостопанската си политика, включително прилагането на разпоредбите на Споразумението за селското стопанство, договорено в рамките на ГАТТ 1994 и Споразумението за създаване на СТО.

Други разпоредби:

Споразумението регламентира правото на страните да прилагат защитни мерки, санитарни и фитосанитарни мерки, антидъмпингови и изравнителни мита, мерки свързани с преструктурирането на определени производства и мерки при ре-експорт и сериозен недостиг на стоки;
Мерки, свързани със затруднения в платежния баланс при спазване на съответна предвидена процедура за взаимно уведомяване за съществуващите затруднения и провеждане на консултации с оглед намирането на взаимно приемливо решение.
По силата на Споразумението страните поемат ангажимент да не поддържат държавни монополи с търговски характер, които водят до дискриминация по отношение на условията, при които стоките се купуват и продават, между лицата от двете страни.
Договорени са клаузи относно плащанията; конкуренцията между предприятията; държавните поръчки; защитата на интелектуалната собственост и възможностите за прилагане на държавни помощи.
Договорени са и разпоредби за прилагане на преференциалните правила за произход на стоките и разпоредби и сътрудничеството между митническите администрации на страните.
В Споразумението е предвидена клауза за предварителното му прилагане от 1 януари 2002 г.
С оглед задълженията на България в подготовката за членство в Европейския съюз, в Споразумението е включена клауза за денонсиране, съгласно която при присъединяване на една от страните към ЕС тя може да се оттегли от споразумението, без другата договаряща се страна да има право да претендира компенсации.

Процедурата по приемането на Хърватска в СТО тече от 1993 г., като са проведени повече от 20 кръга двустранни преговори, 6 официални и 2 неофициални заседания на работните групи.

На 21 юни 2000 г. в Женева беше проведена среща на експертно ниво по приемането на Хърватска в СТО, с която завърши работната част на преговорите за пълноправно членство.

Официалния Протокол за приемането на Хърватска в СТО беше приет на 17 юли 2000 г. в Женева на заседание на върховния съвет на СТО. Хърватска стана пълноправен член на СТО от 30 ноември 2000 с извършената ратификация от Хърватския парламент.

Хърватска има подписани ССТ със следните страни:

Македония (9 май 1997), Словения (12 декември 1997), Босна и Херцеговина (19 декември 2000 г.), Унгария (22 февруари 2001 г.), ЕС (29 октомври 2001 г.,), Полша (7 ноември 2001), Чехия (12 ноември 2001 г.), Словакия (6 ноември 2001 г.), ЕАСТ (22 юни 2001 г.), България (4 декември 2001 г.). В момента се водят преговори със следните страни:

Румъния-в процес на преговори

Турция-планирано подписване за началото на 2002 г.

Албания – първи кръг консултации планиран за началото на 2002 г.

СР Югославия – първи кръг проведен през декември 2001 г.

ХІІ. БИЗНЕС ПОСЕЩЕНИЯ

По време на Третата Сесия на смесената българо-хърватска комисия за икономическо сътрудничество (15-16 юни 2000 г.), беше проведено посещение на българска бизнес-делегация в Загреб. Представителите на българския бизнес проведоха срещи в Хърватската Стопанска Камара с бизнес-партньори от Хърватска. Посещението беше организирано от Министерство на икономиката на Република България и Българската Стопанска Камара.
На 13 ноември 2000 г. беше проведено посещение на българска бизнес-делегация в Загреб. Посещението беше организирано от Министерство на икономиката на Република България, Центъра за насърчаване на износа и ФЛАГ Консорциум. В програмата на мероприятието беше включено представяне на българската икономика пред хърватските и българските представители на бизнеса.

На срещата участваха 22 български фирми, от областите: козметика и парфюмерия, машиностроене, производство на вина и алкохолни напитки, производство на текстил, облекла и обувки, хранително-вкусова промишленост.

В периода 21-23 май 2001 г. беше проведено посещение на българска бизнес делегация в Словения и Хърватска. Посещението беше организирано от фирма “Интерконтакт” ООД-Пловдив, търговско-промишлената палата в гр. Любляна (Словения) и регионална икономическа камара на гр. Карловац (Хърватска). Българската делегация беше съставена от 7 фирми от областите: Производство на крепежни изделия, електронна техника за охрана, хранително-вкусова промишленост и оборудване за хранително-вкусовата промишленост.

МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА
ОТДЕЛ “ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА”
4 февруари 2002 г.