Във връзка със засилването на напрежението на пазара на труда в страната, Българската търговско-промишлена палата отново обръща внимание към нуждата от иновативни и работещи антикризисни мерки в сферата на заетостта. Голямата опасност се крие в бавната реакция към проблемите на заетостта и безработицата и в успокоението, че на общоевропейския фон пазарът на труда в България изглежда достатъчно стабилен (според Евростат, през август хармонизираната безработица у нас е 7.1% при стойности над 18% в Латвия и Испания и 9.1% средно за ЕС).

Но не по-малка е опасността да се натовари публичният бюджет с разходи, които не постигат набелязаните цели. Според Международната организация на работодателите, участвала в изготвянето на рамковия документ Глобален пакт за заетостта, целта на правителствените политики следва да е не запазване на „работни места”, а запазване на „заетостта”. Разликата е в осигуряваната възможност, във втория случай, да се генерират доходи устойчиво, на база прираст на добавената стойност в условията на конкуренция и постоянно повишаване на производителността на труда. Борбата за запазване на работни места е обречена да генерира постоянно нарастващи разходи за обществото.

БТПП активно участва в обсъждането от Националния съвет за тристранно сътрудничество на антикризисната мярка за овладяване на безработицата в страната, предвиждаща да се прецизира наемането в България на работници от чужбина. Стремежът е дискутираните промени в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в РБългария, да не ощетяват българските трудови ресурси, но в същото време и да не се поставят пречки пред осъществяването на предприемаческите идеи. БТПП извърши проучване за нагласите към тази мярка сред членовете си. Оказа се, че 74% от участниците в анкетата одобряват промените, които ще доведат до по-трудно наемане на чужденци за работа в страната. Дали това може да се изтълкува като национален ангажимент на българските предприятия и готовност те да понесат част от разходите, за да не влошат сегашната сложна ситуация на пазара на труда, е трудно да се каже.

След като се запозна с мнението на бизнеса по темата, БТПП предложи своето балансирано становище. То предвижда преди да премине към наемане на работници от чужбина, местният работодател да представи доказателства, че активно е търсил нужния му специалист в рамките на българския пазар на труда в предходен период до 30 дни. Сега текстът в сътветната Наредба (чл.6 ал.1 т.1.) гласи „в предходен период, не по-малък от 15 дни”; предлаганата от МС промяна е „в предходен период, не по-малък от 30 дни”.

Предложеното уточнение се дължи на следния мотив: за по-тесни категории професии е възможно работодателят да си осигури специалст в по-кратък период от 30 дни. Предложената формулировка от МС ще доведе до забава в покриването на работната позиция. Други уточнения, които БТПП иска да види в промененото Постановление на МС, са легализиране съдържанието на понятието „трудов посредник”, да се определят правомощията на трудовия посредник и за чия сметка ще бъдат разходите за уастието му в процедурата, обективни критерии за изготвяне на оценка на кандидата и как да бъдат уредени случаите на разногласия в оценките между работодателя и трудовия посредник.

БТПП активно се включи и в обсъждането на проекта за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетни оси 1 и 2 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 - 2013”. Макар тази мярка трудно да може да се приложи при задържане на висококвалифицираните кадри, тя би могла да подпомогне фирмите за задържане на нискоквалифицираните работници и да допринесе за мобилността на работната сила, което е проблем за България. В Националния съвет за тристранно сътрудничество БТПП обърна внимание на следните моменти: възможност за авансово заплащане на част от по-продължителните обучения (напр. 20% за втора и трета степен), прецизиране на изискванията за включване в списъка на доставчиците на услуги за обучения, регламентиране на отговорността на лицата, които не са завършили обучението си по тяхна вина, регламентиране на отношенията между работодателя, доставчика на услуги и обучаваното лице, и други.

Тези две конкретни мерки са само част от предложенията на БТПП за позитивни реформи в националната икономика, които да балансират отношенията между работници и работодатели в условията на криза. В тях влизат регламентиране дейността на агенции за временна заетост, регламентиране на работата от разстояние (telework ), повече възможности за намалено работно време, неплатени отпуски и по-опростени процедури за освобождаване на работна ръка във времето на кризата и др. БТПП активно промотира идеята за разработване на механизъм за определяне размера на минималната работна заплата с основни критерии ръст на производителността и на брутния вътрешен продукт на глава от населението, а не произволно или с аргумент ръста на инфлацията.

Мерките за гарантиране на заетост, които БТПП предлага, не се изчерпват и с това. Непосредствено след влизането в длъжност на новото правителство, БТПП инициира диалог с изпълнителната и законодателната власт за широки образователни реформи. Палатата работи в насока, образованието в България най-сетне да се приведе в съответствие с нуждите на обществото. Ранното обучение по предприемачество, възраждането на системата на вечерните училища, участието на бизнеса в изготвянето на учебните планове и програми, регламентиране статута на частните учебни заведения – това са само част от проблемите на българското образование, които са в пряка връзка със заетостта, безработицата и изтичането на мозъци в чужбина – и продължават да очакват своето решение, за да се гарантира на българските граждани не работни места, а качествена заетост.