Назад

АИКБ, БСК и БТПП поискаха от президента да упражни правото си на вето във връзка с новия Закон за частната охранителна дейност.


  • БТА: АИКБ, БСК и БТПП поискаха от президента да упражни правото си на вето във връзка с новия Закон за частната охранителна дейност

    София, 25 януари /Екатерина Тотева, БТА/

                 Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, Българската стопанска камара /БСК/ и Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ поискаха от президента Румен Радев да упражни правото си на вето във връзка с новия Закон за частната охранителна дейност, приет от НС на 18 януари 2018 г., съобщиха от БСК.

                Според работодателите законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и  противоречия с правото на Европейския съюз, не отговаря на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни според деловите среди регулаторни мерки. Законът в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст, смята работодателите.

                 Бизнесът се опасява от това, че ще се наруши принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетни предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите - на републиканския бюджет. Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ, предупреждават работодателите.

                   За деловите среди е важно законът да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на  националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.


  • Cross.bg: Бизнесът скочи срещу новия закон за частната охрана, поиска от президента да наложи вето

     
    /КРОСС/ Три от големите работодателски организации - Българска стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българска търговско-промишлена палата изпратиха писмо до президента Румен Радев, в което поискаха той да наложи вето на приетия Закон за частната охранителна дейност.
     
    Бизнес организациите скочиха срещу процедурата, по която е бил приет закона, изтъкнаха, че той въвежда прекомерни регулаторни мерки и бяха категорични, че той не отразява съвременната обстановка, както в страната, така и в Европа.
     
    Ето какво гласи писмото на трите организации до президента:
     
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
     
    Изразяваме нашето пълно несъгласие със Закона за частната охранителна дейност, приет от НС на 18 януари 2018 г., тъй като:
     
    Законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз.
     
    Същият не отговаря и на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки.
     
    Не на последно място, законът в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.
     
    1. По отношение на законодателна процедура:
     
    Видно от изнесените мотиви към законопроекта, същият не е преминал валидно обществено обсъждане съгласно изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). В представената към приетия законопроект таблица са приложени и становищата на браншови организации и фирми, които обаче не се отнасят за този, а за друг законопроект - ЗИД ЗЧОД № 654-01-62/24.04.2016 г. Това обстоятелство е видно от съдържанието на изразените становища.
     
    При представянето на законопроекта в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС представителите на вносителя аргументираха липсата на проведено обществено обсъждане с приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗНА, който се отнася за законопроекти, внесени в НС преди приемането на ЗНА. Тази разпоредба не касае проектите на закони, които са в съгласувателна процедура, какъвто бе и сега приетият нов Закон за частната охранителна дейност. В този смисъл, е налице пълно несъответствие със ЗНА.
     
    В нарушение на чл. 28 от ЗНА е и липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, тъй като са налични законодателни актове на Съюза и международни многостранни споразумения, по които Р България е страна, и които пряко се прилагат в осъществяването на дейността на частните охранителни фирми, вкл.: Договор за функциониране на ЕС; Конвенция № 87 на Международната организация на труда, Директивата за услугите, както и релевантното законодателство, свързано с търговските дружества и отношения на територията на ЕС.
     
    2. По въвеждането на по-голяма регулаторна тежест
     
    Законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и ЕО (чл. 106 , вр. Чл. 18 от ДФЕС), както и на декларираните от страна на Правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност. Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество, новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др.
     
    Въвеждането на допълнителни лицензионни и регулаторни изисквания е в пряко нарушение на чл. 19, ал 1 и 2 от Конституцията, а именно: Държавата, като регулира определени дейности, не може да ги ограничава произволно. Това може да стане само по изключение в защита суверенитета, сигурността на страната и нейната териториална цялост, съхраняване на околната среда и използването на природните ресурси в държавен интерес. Ограничаването може да се налага и от изискванията на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за осигуряване на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя.
    Заложените правни постановки в закона водят до отпадане на възможността за отразяване на промените, налагащи се от темповете на развитие на сектора на частните услуги за сигурност. Така практически се спира развитието на начините и методите, използвани от компаниите при осъществяването на тяхната дейност, контролът и професионалната квалификация на заетите, и др. Всичко това ще създаде до значителни дисбаланси. Например, ще се наруши принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетни предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите - на републиканския бюджет. Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ.
     
    3. По отношение правото на ЕС
     
    Липсва връзка, както с националното законодателство, така и с европейската практика, касаеща сектора, в качеството му на „бизнес услуги". Според европейското законодателство, „организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти". В противовес на това, новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението ина обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи.
     
    Въведената в закона терминология (вкл. дефинициите за отделните видове частна охранителна дейност) е в голямата си част нелогична и противоречи, както на наложилата се у нас практика, така и на европейското право и практиката на Съда на европейските общности, която по силата на първичното европейско право се прилага с пряк ефект и е задължителна за всички държави-членки. В тази връзка налице е противоречие със следните Решения на СЕО:
     
    C-355/98 г., Комисията срещу Белгия: „Комисията счита, че член 55 от Договора не се прилага, тъй като фирмите за сигурност, службите за вътрешна сигурност и системите за сигурност не участват в упражняването на публична власт";
     
    С-465/05 г., Комисията срещу Италия относно неизпълнение на държава членка на изискванията на чл.43 ЕО и 49 ЕО, според които частните охранителни дружества трябва да разполагат с минимален или максимален наличен състав, за да получат разрешение да упражняват дейност;
     
    С-514/03 г., Комисията срещу Испания.
     
    Необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор „Частни услуги за сигурност". Важно е законът да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.
     
    /КРОСС/ Три от големите работодателски организации - Българска стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българска търговско-промишлена палата изпратиха писмо до президента Румен Радев, в което поискаха той да наложи вето на приетия Закон за частната охранителна дейност.
     
    Бизнес организациите скочиха срещу процедурата, по която е бил приет закона, изтъкнаха, че той въвежда прекомерни регулаторни мерки и бяха категорични, че той не отразява съвременната обстановка, както в страната, така и в Европа.
     
    Ето какво гласи писмото на трите организации до президента:
     
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
     
    Изразяваме нашето пълно несъгласие със Закона за частната охранителна дейност, приет от НС на 18 януари 2018 г., тъй като:
     
    • Законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз.
     
    • Същият не отговаря и на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки.
     
    • Не на последно място, законът в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.
     
    1. По отношение на законодателна процедура:
     
    Видно от изнесените мотиви към законопроекта, същият не е преминал валидно обществено обсъждане съгласно изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). В представената към приетия законопроект таблица са приложени и становищата на браншови организации и фирми, които обаче не се отнасят за този, а за друг законопроект - ЗИД ЗЧОД № 654-01-62/24.04.2016 г. Това обстоятелство е видно от съдържанието на изразените становища.
     
    При представянето на законопроекта в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС представителите на вносителя аргументираха липсата на проведено обществено обсъждане с приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗНА, който се отнася за законопроекти, внесени в НС преди приемането на ЗНА. Тази разпоредба не касае проектите на закони, които са в съгласувателна процедура, какъвто бе и сега приетият нов Закон за частната охранителна дейност. В този смисъл, е налице пълно несъответствие със ЗНА.
     
    В нарушение на чл. 28 от ЗНА е и липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, тъй като са налични законодателни актове на Съюза и международни многостранни споразумения, по които Р България е страна, и които пряко се прилагат в осъществяването на дейността на частните охранителни фирми, вкл.: Договор за функциониране на ЕС; Конвенция № 87 на Международната организация на труда, Директивата за услугите, както и релевантното законодателство, свързано с търговските дружества и отношения на територията на ЕС.
     
    2. По въвеждането на по-голяма регулаторна тежест
     
    Законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и ЕО (чл. 106 , вр. Чл. 18 от ДФЕС), както и на декларираните от страна на Правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност. Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество, новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др.
     
    Въвеждането на допълнителни лицензионни и регулаторни изисквания е в пряко нарушение на чл. 19, ал 1 и 2 от Конституцията, а именно: Държавата, като регулира определени дейности, не може да ги ограничава произволно. Това може да стане само по изключение в защита суверенитета, сигурността на страната и нейната териториална цялост, съхраняване на околната среда и използването на природните ресурси в държавен интерес. Ограничаването може да се налага и от изискванията на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за осигуряване на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя.
    Заложените правни постановки в закона водят до отпадане на възможността за отразяване на промените, налагащи се от темповете на развитие на сектора на частните услуги за сигурност. Така практически се спира развитието на начините и методите, използвани от компаниите при осъществяването на тяхната дейност, контролът и професионалната квалификация на заетите, и др. Всичко това ще създаде до значителни дисбаланси. Например, ще се наруши принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетни предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите - на републиканския бюджет. Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ.
     
    3. По отношение правото на ЕС
     
    Липсва връзка, както с националното законодателство, така и с европейската практика, касаеща сектора, в качеството му на „бизнес услуги". Според европейското законодателство, „организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти". В противовес на това, новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението ина обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи.
     
    Въведената в закона терминология (вкл. дефинициите за отделните видове частна охранителна дейност) е в голямата си част нелогична и противоречи, както на наложилата се у нас практика, така и на европейското право и практиката на Съда на европейските общности, която по силата на първичното европейско право се прилага с пряк ефект и е задължителна за всички държави-членки. В тази връзка налице е противоречие със следните Решения на СЕО:
     
    • C-355/98 г., Комисията срещу Белгия: „Комисията счита, че член 55 от Договора не се прилага, тъй като фирмите за сигурност, службите за вътрешна сигурност и системите за сигурност не участват в упражняването на публична власт";
     
    • С-465/05 г., Комисията срещу Италия относно неизпълнение на държава членка на изискванията на чл.43 ЕО и 49 ЕО, според които частните охранителни дружества трябва да разполагат с минимален или максимален наличен състав, за да получат разрешение да упражняват дейност;
     
    • С-514/03 г., Комисията срещу Испания.
     
    Необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор „Частни услуги за сигурност". Важно е законът да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.

    Линк

  • Alfarss.net: Бизнесът скочи срещу новия закон за частната охрана, поиска от президента да наложи вето

    Три от големите работодателски организации - Българска стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българска търговско-промишлена палата изпратиха писмо до президента Румен Радев, в което поискаха той да наложи вето на приетия Закон за частната охранителна дейност. Бизнес организациите скочиха срещу процедурата, по която е бил приет закона, изтъкнаха, че той въвежда прекомерни регулаторни мерки и бяха категорични, че той не отразява съвременната обстановка, както в страната, така и в Европа. Ето какво гласи писмото на трите организации до президента: УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ, Изразяваме нашето пълно несъгласие със Закона за частната охранителна дейност, приет от НС на 18 януари 2018 г., тъй като: • Законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз. • Същият не отговаря и на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки. • Не на последно място, законът в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст. 1. По отношение на законодателна процедура: Видно от изнесените мотиви към законопроекта, същият не е преминал валидно обществено обсъждане съгласно изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА)

    Прочети цялата публикация


    Линк

  • Presa.bg: Бизнесът скочи срещу новия закон за частната охрана, поиска от президента да наложи вето

    /КРОСС/ Три от големите работодателски организации – Българска стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българска търговско-промишлена палата изпратиха писмо до президента Румен Радев, в което поискаха той да наложи вето на приетия Закон за частната охранителна дейност.

    Бизнес организациите скочиха срещу процедурата, по която е бил приет закона, изтъкнаха, че той въвежда прекомерни регулаторни мерки и бяха категорични, че той не отразява съвременната обстановка, както в страната, така и в Европа.

    Ето какво гласи писмото на трите организации до президента:

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,

    Изразяваме нашето пълно несъгласие със Закона за частната охранителна дейност, приет от НС на 18 януари 2018 г., тъй като:

    • Законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз.

    • Същият не отговаря и на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки.

    • Не на последно място, законът в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.

    1. По отношение на законодателна процедура:

    Видно от изнесените мотиви към законопроекта, същият не е преминал валидно обществено обсъждане съгласно изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). В представената към приетия законопроект таблица са приложени и становищата на браншови организации и фирми, които обаче не се отнасят за този, а за друг законопроект – ЗИД ЗЧОД № 654-01-62/24.04.2016 г. Това обстоятелство е видно от съдържанието на изразените становища.

    При представянето на законопроекта в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС представителите на вносителя аргументираха липсата на проведено обществено обсъждане с приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗНА, който се отнася за законопроекти, внесени в НС преди приемането на ЗНА. Тази разпоредба не касае проектите на закони, които са в съгласувателна процедура, какъвто бе и сега приетият нов Закон за частната охранителна дейност. В този смисъл, е налице пълно несъответствие със ЗНА.

    В нарушение на чл. 28 от ЗНА е и липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, тъй като са налични законодателни актове на Съюза и международни многостранни споразумения, по които Р България е страна, и които пряко се прилагат в осъществяването на дейността на частните охранителни фирми, вкл.: Договор за функциониране на ЕС; Конвенция № 87 на Международната организация на труда, Директивата за услугите, както и релевантното законодателство, свързано с търговските дружества и отношения на територията на ЕС.

    2. По въвеждането на по-голяма регулаторна тежест

    Законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и ЕО (чл. 106 , вр. Чл. 18 от ДФЕС), както и на декларираните от страна на Правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност. Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество, новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др.

    Въвеждането на допълнителни лицензионни и регулаторни изисквания е в пряко нарушение на чл. 19, ал 1 и 2 от Конституцията, а именно: Държавата, като регулира определени дейности, не може да ги ограничава произволно. Това може да стане само по изключение в защита суверенитета, сигурността на страната и нейната териториална цялост, съхраняване на околната среда и използването на природните ресурси в държавен интерес. Ограничаването може да се налага и от изискванията на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за осигуряване на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя.
    Заложените правни постановки в закона водят до отпадане на възможността за отразяване на промените, налагащи се от темповете на развитие на сектора на частните услуги за сигурност. Така практически се спира развитието на начините и методите, използвани от компаниите при осъществяването на тяхната дейност, контролът и професионалната квалификация на заетите, и др. Всичко това ще създаде до значителни дисбаланси. Например, ще се наруши принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетни предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите – на републиканския бюджет. Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ.

    3. По отношение правото на ЕС

    Липсва връзка, както с националното законодателство, така и с европейската практика, касаеща сектора, в качеството му на „бизнес услуги“. Според европейското законодателство, „организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти“. В противовес на това, новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението ина обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи.

    Въведената в закона терминология (вкл. дефинициите за отделните видове частна охранителна дейност) е в голямата си част нелогична и противоречи, както на наложилата се у нас практика, така и на европейското право и практиката на Съда на европейските общности, която по силата на първичното европейско право се прилага с пряк ефект и е задължителна за всички държави-членки. В тази връзка налице е противоречие със следните Решения на СЕО:

    • C-355/98 г., Комисията срещу Белгия: „Комисията счита, че член 55 от Договора не се прилага, тъй като фирмите за сигурност, службите за вътрешна сигурност и системите за сигурност не участват в упражняването на публична власт“;

    • С-465/05 г., Комисията срещу Италия относно неизпълнение на държава членка на изискванията на чл.43 ЕО и 49 ЕО, според които частните охранителни дружества трябва да разполагат с минимален или максимален наличен състав, за да получат разрешение да упражняват дейност;

    • С-514/03 г., Комисията срещу Испания.

    Необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор „Частни услуги за сигурност“. Важно е законът да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.


    Линк

  • Bulbox.net: БТПП: Бизнесът скочи срещу новия закон за частната охрана, поиска от президента да наложи вето

    КРОСС/ Три от големите работодателски организации - Българска стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българска търговско-промишлена палата изпратиха писмо до президента Румен Радев, в което поискаха той да наложи вето на приетия Закон за частната охранителна дейност. Бизнес организациите скочиха срещу процедурата, по която е бил приет закона, изтъкнаха, че той въвежда прекомерни регулаторни мерки и бяха категорични, че той не отразява съвременната обстановка, както в страната,


    Линк

  • Politics.rep.bg: БИЗНЕСЪТ СКОЧИ СРЕЩУ НОВИЯ ЗАКОН ЗА ЧАСТНАТА ОХРАНА, ПОИСКА ОТ ПРЕЗИДЕНТА ДА НАЛОЖИ ВЕТО

    AКРОСС/ Три от големите работодателски организации - Българска стопанска камара, Асоциацията на индустриалния капитал в България и Българска търговско-промишлена палата изпратиха писмо до президента Румен Радев, в което поискаха той да наложи вето на приетия Закон за частната охранителна дейност.
    Бизнес организациите скочиха срещу процедурата, по която е бил приет закона, изтъкнаха, че той въвежда прекомерни регулаторни мерки и бяха категорични, че той не отразява съвременната обстановка, както в страната, така и в Европа.
    Ето какво гласи писмото на трите организации до президента:
    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТ,
    Изразяваме нашето пълно несъгласие със Закона за частната охранителна дейност, приет от НС на 18 януари 2018 г., тъй като:
    • Законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз.
    • Същият не отговаря и на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки.
    • Не на последно място, законът в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.
    1. По отношение на законодателна процедура:
    Видно от изнесените мотиви към законопроекта, същият не е преминал валидно обществено обсъждане съгласно изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА)

    Към пълния текст на новината тук

    Линк

  • Debati.bg: Работодателите искат президентът да наложи вето върху новия Закон за частната охранителна дейност

    Изразяваме нашето пълно несъгласие със Закона за частната охранителна дейност, приет от НС на 18 януари 2018 г., заявяват от БСК, АИКБ и БТПП. Законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз. Същият не отговаря и на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки. Не на последно място, законът в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст. По отношение на законодателна процедура: Видно от изнесените мотиви към законопроекта, същият не е преминал валидно обществено обсъждане съгласно изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). В представената към приетия законопроект таблица са приложени и становищата на браншови организации и фирми, които обаче не се отнасят за този, а за друг законопроект – ЗИД ЗЧОД № 654-01-62/24.04.2016 г. Това обстоятелство е видно от съдържанието на изразените становища. При представянето на законопроекта в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС представителите на вносителя аргументираха липсата на проведено обществено обсъждане с приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗНА, който се отнася за законопроекти, внесени в НС преди приемането на ЗНА. Тази разпоредба не касае проектите на закони, които са в съгласувателна процедура, какъвто бе и сега приетият нов Закон за частната охранителна дейност. В този смисъл, е налице пълно несъответствие със ЗНА. В нарушение на чл. 28 от ЗНА е и липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, тъй като са налични законодателни актове на Съюза и международни многостранни споразумения, по които Р България е страна, и които пряко се прилагат в осъществяването на дейността на частните охранителни фирми, вкл.: Договор за функциониране на ЕС; Конвенция № 87 на Международната организация на труда, Директивата за услугите, както и релевантното законодателство, свързано с търговските дружества и отношения на територията на ЕС, заявяват работодателските организации. Законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и ЕО (чл. 106 , вр. Чл. 18 от ДФЕС), както и на декларираните от страна на Правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност. Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество, новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др. Въвеждането на допълнителни лицензионни и регулаторни изисквания е в пряко нарушение на чл. 19, ал 1 и 2 от Конституцията, а именно: Държавата, като регулира определени дейности, не може да ги ограничава произволно. Това може да стане само по изключение в защита суверенитета, сигурността на страната и нейната териториална цялост, съхраняване на околната среда и използването на природните ресурси в държавен интерес. Ограничаването може да се налага и от изискванията на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за осигуряване на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя. Заложените правни постановки в закона водят до отпадане на възможността за отразяване на промените, налагащи се от темповете на развитие на сектора на частните услуги за сигурност. Така практически се спира развитието на начините и методите, използвани от компаниите при осъществяването на тяхната дейност, контролът и професионалната квалификация на заетите, и др. Всичко това ще създаде до значителни дисбаланси. Например, ще се наруши принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетни предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите – на републиканския бюджет. Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ. Липсва връзка, както с националното законодателство, така и с европейската практика, касаеща сектора, в качеството му на „бизнес услуги“. Според европейското законодателство, „организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти“. В противовес на това, новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението и на обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи. Въведената в закона терминология (вкл. дефинициите за отделните видове частна охранителна дейност) е в голямата си част нелогична и противоречи, както на наложилата се у нас практика, така и на европейското право и практиката на Съда на европейските общности, която по силата на първичното европейско право се прилага с пряк ефект и е задължителна за всички държави-членки. В тази връзка налице е противоречие със следните Решения на СЕО: C-355/98 г., Комисията срещу Белгия: „Комисията счита, че член 55 от Договора не се прилага, тъй като фирмите за сигурност, службите за вътрешна сигурност и системите за сигурност не участват в упражняването на публична власт“; С-465/05 г., Комисията срещу Италия относно неизпълнение на държава членка на изискванията на чл.43 ЕО и 49 ЕО, според които частните охранителни дружества трябва да разполагат с минимален или максимален наличен състав, за да получат разрешение да упражняват дейност; С-514/03 г., Комисията срещу Испания. Необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор „Частни услуги за сигурност“. Важно е законът да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни, добавят още работодателите.


    Линк

  • Pan.bg: Работодатели искат президентът да наложи вето на закона за частните охранители

    Три работодателски организации поискаха президентът Румен Радев да наложи вето върху Закона за частната охранителна дейност. Искането до държавния глава е подписано от председателите на Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата. Към искането не са се присъединили от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. 

    Изцяло новият закон за частна охрана беше приет от депутатите миналата седмица и в него се дава възможност кметовете на общини да сключват договори с частни охранителни фирми за охраната на цели населени места. 

    Освен това бяха записани отново правомощията на частните охранители да задържат и да използват помощни средства за това. Законът налага и поредица от административни мерки, които утежняват работата сектора на охранителите. Това предизвика недоволството и на фирмите, развиващи частна охранителна дейност. Повече за позицията им четете тук. 

    Основен аргумент, с което се иска президентското вето на закона, е това, че той е приет при нарушения на законодателната процедура и при противоречия с правото на Европейския съюз. Работодателите не са съгласни и с увеличаване на административната тежест и с въвеждането на "прекомерни и ненужни регулаторни мерки", както и това, че законът не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст. 

    Законодателната процедура 

    В писмото се посочва, че от мотивите към законопроекта се разбира, че той не е бил подложен на обществено обсъждане. А приложените становища на браншовите организации към текстовете засягат друг законопроект. 

    "При представянето на законопроекта в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС представителите на вносителя аргументираха липсата на проведено обществено обсъждане с приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗНА, който се отнася за законопроекти, внесени в НС преди приемането на ЗНА. Тази разпоредба не касае проектите на закони, които са в съгласувателна процедура, какъвто бе и сега приетият нов Закон за частната охранителна дейност. В този смисъл, е налице пълно несъответствие със ЗНА", се посочва в писмото. 

    Освен това нарушение Закона за нормативните актове е и липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, смятат работодателските организации. 

    По-голяма регулаторна тежест 

    Законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и Европейската общност. За разлика от декларираните от правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност, с този закон се въвеждат повече административни режими. "Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество, новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др", се казва още в писмото на бизнеса. 


    Според работодателските организации въвеждането на допълнителни лицензионни и регулаторни изисквания е в пряко нарушение на Конституцията. 

    Работодателите предупреждават, че заложените правни постановки в закона ще доведат до дисбаланси и дават пример с това, че ще бъде нарушен принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетните предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите – на републиканския бюджет. "Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ", се предупреждава в писмото. 

    Без връзка с националното законодателство и правото на ЕС 

    В закона липсва и връзка между закона и действащото към момента национално законодателство. Липсва връзката и с европейската практика, която касае сектора на бизнес услугите. 

    В текста се посочва, че: "Според европейското законодателство, "организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти". В противовес на това, новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението и на обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи". 

    В същото време законът въвежда терминология, която е нелогична и противоречи на наложената практика в страната и тази на Съда на европейските общности. 

    Необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор "Частни услуги за сигурност", смятат от работодателските организации. Според тях законът трябва да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.


    Линк

  • Novini247.com: В писмо до президента Румен Радев, АИКБ, БСК и БТПП ...

    Работодатели искат президентско вето на Закона за частната охранителна дейност.

    В писмо до президента Румен Радев, АИКБ, БСК и БТПП изразяват тяхното пълно несъгласие със Закона за частната охранителна дейност - ЗЧОД, приет от НС на 18 януари 2018 г. и искат да бъде наложено вето върхо така приетия закон.


    Те считат, че законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз. Според тях не отговаря и на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки, а в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.

    По отношение на законодателна процедура, според тях е видно от изнесените мотиви към законопроекта, че не е преминал валидно обществено обсъждане съгласно изискваниятана Закона за нормативните актове (ЗНА).

    Работодателите обясняват също, че в нарушение на ЗНА е липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, тъй като са налични законодателни актове на Съюза и международни многостранни споразумения, по които България е страна, и които пряко се прилагат в осъществяването на дейността на частните охранителни фирми, вкл.: Договор за функциониране на ЕС; Конвенция № 87 на Международната организация на труда, Директивата за услугите, както и релевантното законодателство, свързано с търговските дружества и отношения на територията на ЕС.

    Във връзка с въвеждането на по-голяма регулаторна тежест, работодателите добавят, че законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и ЕО, както и на декларираните от страна на Правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност.

    "Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество, новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др.", обясняват те.

    АИКБ, БСК и БТПП допълват, че заложените правни постановки в закона водят до отпадане на възможността за отразяване на промените, налагащи се от темповете на развитие на сектора на частните услуги за сигурност. Ще се наруши принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетни предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите - на републиканския бюджет. Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ.

    По отношение правото на ЕС, работодателите описват, че липсва връзка, както с националното законодателство, така и с европейската практика, касаеща сектора, в качеството му на "бизнес услуги". Според европейското законодателство, "организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти".

    В противовес на това, новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението и на обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи, считат работодателските организации.

    В заключение АИКБ, БСК и БТПП коментират, че необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор "Частни услуги за сигурност". Важно е законът да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.


    Линк

  • Alfarss.net: Работодатели искат от президента вето на Закона за охранители

    От АИКБ, БСК и БТПП настояват президентът Румен Радев да наложи вето върху новоприетия закон за частната охранителна дейност.

    Прочети цялата публикация


    Линк

  • Epicenter.bg: Три работодателски организации поискаха от Радев вето върху закона за охранителната дейност

    Лидерите на АИКБ, БСК и БТПП Васил Велев, Божидар Данев и Цветан Симеонов са подписали обръщението до държавния глава
     
    Три работодателски организации поискаха от президента Румен Радев да наложи вето върху новоприетия закон за частната охранителна дейност. Това са АИКБ, БСК и БТПП.
     
    Според работодателите законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и  противоречия с правото на Европейския съюз. Той не отговаря на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки. В този си вид новият закон не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.
     
    Според Васил Велев, Божидар Данев и Цветан Симеонов, които са подписали обръщението до държавния глава, новият закон не е преминал обществено обсъждане. Освен това няма и оценка на въздействие и съответствие с правото на ЕС.
     

    Линк

  • Glasove.com: Работодателски организации искат вето върху закона за охранителната дейност

    Три работодателски организации поискаха от президента Румен Радев да наложи вето върху новоприетия закон за частната охранителна дейност. Това са АИКБ, БСК и БТПП.
    Според работодателите законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и  противоречия с правото на Европейския съюз. Той не отговаря на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки. В този си вид новият закон не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.
    Според Васил Велев, Божидар Данев и Цветан Симеонов, които са подписали обръщението до държавния глава, новият закон не е преминал обществено обсъждане. Освен това няма и оценка на въздействие и съответствие с правото на ЕС.
     

     


    Линк

  • Zarata.info: Работодателски организации поискаха от Радев вето върху закона за охранителната дейност

    Лидерите на АИКБ, БСК и БТПП Васил Велев, Божидар Данев и Цветан Симеонов са подписали обръщението до държавния глава
    Три работодателски организации поискаха от президента Румен Радев да наложи вето върху новоприетия закон за частната охранителна дейност. Това са АИКБ, БСК и БТПП. Според работодателите законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз. Той не отговаря на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки. В този си вид новият закон не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.
    Според Васил Велев, Божидар Данев и Цветан Симеонов, които са подписали обръщението до държавния глава, новият закон не е преминал обществено обсъждане. Освен това няма и оценка на въздействие и съответствие с правото на ЕС.

    Линк

  • Ynews.bg: Работодатели искат от президента вето на Закона за охранители

    От АИКБ, БСК и БТПП настояват президентът Румен Радев да наложи вето върху новоприетия закон за частната охранителна дейност.Според работодателите законопроектът не отговаря на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки.Според Васил Велев, Божидар Данев и Цветан Симеонов, новият закон не е преминал обществено обсъждане. Освен това няма и оценка на въздействие и съответствие с правото на ЕС

     

     

    Линк

  • Offnews.bg: Работодатели искат вето на закона за частните охранители

    Три работодателски организации поискаха президентът да наложи вето върху Закона за частната охранителна дейност. 

    Искането до държавния глава е подписано от председателите на Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата. Към искането не са се присъединили от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България. 

    Законът беше приет от парламента миналата седмица и в него се дава възможност кметовете на общини да сключват договори с частни охранителни фирми за охраната на цели населени места. В същото време на охранителите се дават правомощия да задържат и да използват помощни средства. Законът налага и поредица от административни мерки, които утежняват работата сектора на охранителите. 

    Основен аргумент, с което се иска вето на закона, е това, че той е приет при нарушения на законодателната процедура и при противоречия с правото на Европейския съюз. Работодателите не са съгласни и с увеличаване на административната тежест и у въвеждането на "прекомерни и ненужни регулаторни мерки", както и това, че законът не отразява правни отношения на национално, но и на европейско ниво.

    В писмото се посочва, че от мотивите към законопроекта става ясно, че той не е бил подложен на обществено обсъждане, каквото изискване има според Закона за нормативните актове (ЗНА). Приложените становища на браншовите организации към текстовете към текстовете се отнасят за друг законопроект

     

    "При представянето на законопроекта в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС представителите на вносителя аргументираха липсата на проведено обществено обсъждане с приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗНА, който се отнася за законопроекти, внесени в НС преди приемането на ЗНА. Тази разпоредба не касае проектите на закони, които са в съгласувателна процедура, какъвто бе и сега приетият нов Закон за частната охранителна дейност. В този смисъл, е налице пълно несъответствие със ЗНА", се посочва в писмото.

    В нарушение Закона за нормативните актове е и липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, смятат работодателските организации. 

    В същото време законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и Европейската общност. За разлика от декларираните от правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност, с този закон се въвеждат повече административни режими:

    Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество, новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др.

    Според работодателските организации въвеждането на допълнителни лицензионни и регулаторни изисквания е в пряко нарушение на чл. 19, ал 1 и 2 от Конституцията, а именно: Държавата, като регулира определени дейности, не може да ги ограничава произволно. Това може да стане само по изключение в защита суверенитета, сигурността на страната и нейната териториална цялост, съхраняване на околната среда и използването на природните ресурси в държавен интерес. Ограничаването може да се налага и от изискванията на чл. 19, ал. 2 от Конституцията за осигуряване на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, предотвратяване злоупотреба с монополно положение, нелоялна конкуренция и защита на потребителя, се посочва още в писмото.

    Работодателите предупреждават, че заложените правни постановки в закона ще доведат до дисбаланси и дават пример с това, че ще бъде нарушен принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетните предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите – на републиканския бюджет. "Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ", се предупреждава в писмото.

    Според мотивите в него липсва и връзка между закона и действащото към момента национално законодателство. Липсва връзката и с европейската практика, която касае сектора на бизнес услугите.

    В текста се посочва, че:

    Според европейското законодателство, „организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти“. В противовес на това, новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението и на обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи.

    В същото време законът въвежда терминология, която е нелогична и противоречи на наложената практика у нас, но и според Съда на европейските общности.  

    Необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор „Частни услуги за сигурност“, смятат от работодателските организации. Според тях законът трябва да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.


    Линк

  • Dnevnik.bg: Работодатели искат президентът да наложи вето на закона за частните охранители

    Три работодателски организации поискаха президентът Румен Радев да наложи вето върху закона за частната охранителна дейност. Искането до държавния глава е подписано от председателите на Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата. Към искането не са се присъединили от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

     

    Изцяло новият закон за частна охрана беше приет от депутатите миналата седмица и в него се дава възможност кметовете на общини да сключват договори с частни охранителни фирми за охраната на цели населени места.

     

    Освен това бяха записани отново правомощията на частните охранители да задържат и да използват помощни средства за това. Законът налага и поредица от административни мерки, които утежняват работата в сектора на охранителите. Това предизвика недоволството и на фирмите, развиващи частна охранителна дейност. Повече за позицията им четете тук.

    Основен аргумент, с което се иска президентското вето на закона, е това, че той е приет при нарушения на законодателната процедура и при противоречия с правото на Европейския съюз. Работодателите не са съгласни и с увеличаването на административната тежест и с въвеждането на "прекомерни и ненужни регулаторни мерки", както и с това, че законът не отразява съвременните социално-икономически и правни положения както на национално ниво, така и в европейски контекст.

     

    Законодателната процедура

     

    В писмото се посочва, че от мотивите към законопроекта се разбира, че той не е бил подложен на обществено обсъждане. А приложените становища на браншовите организации към текстовете засягат друг законопроект.

     

    "При представянето на законопроекта в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС представителите на вносителя аргументираха липсата на проведено обществено обсъждане с приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗНА, който се отнася за законопроекти, внесени в НС преди приемането на ЗНА. Тази разпоредба не касае проектите на закони, които са в съгласувателна процедура, какъвто бе и сега приетият нов закон за частната охранителна дейност. В този смисъл е налице пълно несъответствие със ЗНА", се посочва в писмото.

     

     

    Освен това нарушение на Закона за нормативните актове е и липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, смятат работодателските организации.

     

    По-голяма регулаторна тежест

     

    Законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и Европейската общност. За разлика от декларираните от правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност с този закон се въвеждат повече административни режими. "Новият закон налага свръхрегулация на сектора в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др.", се казва още в писмото на бизнеса.

     

    Според работодателските организации въвеждането на допълнителни лицензионни и регулаторни изисквания е в пряко нарушение на конституцията.

     

    Работодателите предупреждават, че заложените правни постановки в закона ще доведат до дисбаланси, и дават пример с това, че ще бъде нарушен принципът на равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетните предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите – на републиканския бюджет. "Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ", се предупреждава в писмото.

     

    Без връзка с националното законодателство и правото на ЕС

     

    В закона липсва и връзка между закона и действащото към момента национално законодателство. Липсва връзката и с европейската практика, която касае сектора на бизнес услугите.

     

    В текста се посочва, че: "Според европейското законодателство "организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти". В противовес на това новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението и на обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи".

     

    В същото време законът въвежда терминология, която е нелогична и противоречи на наложената практика в страната и тази на Съда на европейските общности.

     

    Необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор "Частни услуги за сигурност", смятат от работодателските организации. Според тях законът трябва да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.

     

    Линк

  • News.bg: Работодатели искат президентско вето на Закона за частната охранителна дейност

    В писмо до президента Румен Радев, АИКБ, БСК и БТПП изразяват тяхното пълно несъгласие със Закона за частната охранителна дейност - ЗЧОД, приет от НС на 18 януари 2018 г. и искат да бъде наложено вето върхо така приетия закон.

    Те считат, че законопроектът е приет при съществени нарушения на законодателната процедура и противоречия с правото на Европейския съюз. Според тях не отговаря и на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки, а в този му вид не отразява съвременните социално-икономически и правни положения, както на национално ниво, така и в европейски контекст.

    По отношение на законодателна процедура, според тях е видно от изнесените мотиви към законопроекта, че не е преминал валидно обществено обсъждане съгласно изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА).

    Работодателите обясняват също, че в нарушение на ЗНА е липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, тъй като са налични законодателни актове на Съюза и международни многостранни споразумения, по които България е страна, и които пряко се прилагат в осъществяването на дейността на частните охранителни фирми, вкл.: Договор за функциониране на ЕС; Конвенция № 87 на Международната организация на труда, Директивата за услугите, както и релевантното законодателство, свързано с търговските дружества и отношения на територията на ЕС.

    Във връзка с въвеждането на по-голяма регулаторна тежест, работодателите добавят, че законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и ЕО, както и на декларираните от страна на Правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност.

    "Новият закон налага свръхрегулация на сектора, в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество, новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др.", обясняват те.

    АИКБ, БСК и БТПП допълват, че заложените правни постановки в закона водят до отпадане на възможността за отразяване на промените, налагащи се от темповете на развитие на сектора на частните услуги за сигурност. Ще се наруши принципът за равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетни предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите - на републиканския бюджет. Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ.

    По отношение правото на ЕС, работодателите описват, че липсва връзка, както с националното законодателство, така и с европейската практика, касаеща сектора, в качеството му на "бизнес услуги". Според европейското законодателство, "организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти".

    В противовес на това, новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението и на обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи, считат работодателските организации.

    В заключение АИКБ, БСК и БТПП коментират, че необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор "Частни услуги за сигурност".Важно е законът да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектораи изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност, и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.


    Линк

  • Frognews.bg: Работодатели искат от президента вето на Закона за охранители

    От АИКБ, БСК и БТПП настояват президентът Румен Радев да наложи вето върху новоприетия закон за частната охранителна дейност. Според работодателите законопроектът не отговаря на очакванията на сектора, поради въвеждането на прекомерни и ненужни регулаторни мерки. 
     
    Според Васил Велев, Божидар Данев и Цветан Симеонов, новият закон не е преминал обществено обсъждане. Освен това няма и оценка на въздействие и съответствие с правото на ЕС

    Линк

  • БТА: АИКБ, БСК и БТПП поискаха от президента да упражни правото си на вето във връзка с новия Закон за частната охранителна дейност.

    София, 25 януари /Екатерина Тотева, БТА/ Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/, Българската стопанска камара /БСК/ и Българската търговско-промишлена палата /БТПП/ поискаха от президента Румен Радев да упражни правото си на вето във връзка с новия Закон за частната охранителна дейност, приет от НС на 18 януари 2018 г., съобщи...


    Линк

Назад