XXXI во редовно Общо събрание на БТПП

НАСОКИ

за ДЕЙНОСТТА на БЪЛГАРСКАТА ТЪРГОВСКО-ПРОМИШЛЕНА ПАЛАТА
за периода 2004 - 2009 година

Членовете на Българската търговско-промишлена палата - регионални палати, браншови организации, търговски фирми, нестопански организации - участници в Общото събрание на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), проведено на 2 ноември 2004 година, в изпълнение на правомощията по чл. 23, ал. 1, т. 2 от Устава на БТПП,

ВОДЕНИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО ЗА:

ОБЕДИНЯВАТ УСИЛИЯТА СИ В БТПП ЗА ПОСТИГАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ В СЛЕДНИТЕ НАСОКИ:

  1. Ефективна администрация
    1. Преструктуриране на административния капацитет в насока на децентрализация.
    2. Освобождаване на административен капацитет и снижаване на стопанските разходи, чрез:
      • прехвърляне на по-леките регулативни режими от държавните органи на браншовите организации, въз основа на конкурс и при законово определени критерии;
      • особождаване на държавните институции от информационни, консултантски и др. под. услуги, които се извършват от неправителствени организации;
      • незабавно въвеждане в специалните закони на принципа на „мълчаливото съгласие"; регламентирана процедура за доказване на мълчаливото съгласие;
      • въвеждане обслужването "на едно гише".
    3. Публичност, яснота и унификация на правила за административно обслужване, вкл. и при издаване на документи.
    4. Създаване на единни централизирани информационни системи (съдебни и др. регистри, режими, кадастър, електронно правителство и пр.) - достъпни за информация, с цел освобождаване на физическите и юридически лица от задължението да доказват пред администрацията факти от тези системи.
    5. Премахване на ограниченията за приемно работно време в рамките на общото работно време на администрацията.
    6. Имуществена (персонална и ведомствена) отговорност на административните служители за неотговаряне в срок на подадени жалби и сигнали, запитвания.
    7. Реципрочни отговорности на държавните органи, физическите и юридически лица за неточно изпълнени, или неизпълнени изцяло или частично задължения на техни служители; реципрочна лична отговорност на виновните държавни служители, което ще гарантира засилване на държавността.
    8. Стриктно спазване на изискванията за назначаване на държавни служители само с конкурс, както и за определяне на техните заплати само въз основа на ежегодно атестиране.
    9. Регламентиране на равни условия за предоставяне на труд от държавните служители с тези от недържавния сектор по отношение на обществено-осигурителния режим, средната работна заплата, актуализиране на трудовите възнаграждения.
    10. За подобряване работата на съдебните органи:
      • предоставяне на регистрационната дейност на неправителствена организация въз основа на конкурс при законово определени критерии - това ще освободи значителен съдебен организационен капацитет;
      • ускоряване на съдебната процедура чрез регламентиране на отговорност : за несвоевременно произнасяне на решения и мотиви на присъди; за насрочване на делата от едно заседание в друго за период по-голям от един месец; за загубване на дела в съдебните деловодства и др. под.;
      • снижаване на съдебните такси;
      • чувствително подобряване на квалификацията на лицата, изготвящи съдебни експертизи;
      • рязко подобряване на изпълнителното производство чрез повишаване на служебното начало и/или чрез регламентиране на частното съдебно изпълнение.
    11. Пълна прозрачност на процедурата за възлагане на обществени поръчки чрез представителство на браншовите организации в определени етапи от процедурата.
    12. Единна информационна система и съгласуване действията на създадените органи за противопоставяне срещу нелоялната конкуренция (Комисия за защита на конкуренцията, Агенция „Митници", Патентно ведомство, Комисия за защита на потребителя, МВР) при ясни критерии, непозволяващи субективизъм и различно третиране.
    13. Ефективно противопоставяне срещу корупцията - за нейното установяване, наказателно преследване и изтърпяване на наказанието, като осъдителна и превантивна мярка за рязкото й ограничаване.
    14. Обратна връзка по изпълнението на споразуменията с администрацията.

  2. Подобряване на условията за конкуретноспособност
    1. Информиране от страна на администрацията на стопанските субекти (по браншове и региони) за условията за евроинтеграция, съгласувани в преговорните глави.
    2. Институционализиране и финансиране на национална реклама на типични български продукти.
    3. Подкрепа за активизиране на инвестициите в иновации - промяна в образователната политика, насочена към нуждите на производството; създаването на фонд за финансиране на иновационни проекти.
    4. Стимулиране на експортно ориентираното българско производство чрез: създаването на фонд, финансиран с публично-частни средства; мерки, насочени към облекчаване на износителите; използване на лостовете на митническия и данъчния режими.
    5. Създаване на условия за балансирано развитие на регионите в страната.
    6. Стимулиране създаването на клъстери.
    7. Развитие на основната инфраструктура чрез привличане на по-големи частни инвестиции, прилагане на смесено (публично-частно) финансиране, максимална прозрачност при възлагане на инфраструктурни обекти.
    8. Стабилност в процедурата на обществените поръчки.
    9. Стимулиращи мерки, насочени към ограничаване на емиграцията на високо образовани млади български специалисти.

  3. Оптимизиране на данъчния и осигурителен режими - основни лостове за насърчаване на стопанската дейност, чрез приемането на

    общи мерки:

    • намаляване на преразпределителните функции на държавата за увеличаване на инвестиционните възможности на фирмите и покупателната способност на гражданите;
    • предвидимост и яснота на данъчната политика;
    • промяна на философията на данъчния режим в насока облагане само на реално оставащите приходи в данъчните субекти, след приспадане на действителните и присъщи разходи за дейността;
    • бързо интегриране на данъчната, митническа и статистическа информационни системи;
    • равностоен диалог и справедлив данъчен процес с възможност за арбитраж и споразумение;
    • развитие на данъчното законодателство в насока незатрудняващо добросъвестните стопански субекти;
    • опростяване на данъчната система с цел еднаквото и справедливо прилагане на данъчния режим към всички стопански субекти;
    • отмяна на съществуващите различни правила за определени стопански субекти,
    • аргументираност и обоснованост при определяне на размера на държавните и общински такси.

    конкретни промени в:

    1. Закона за корпоративното подоходно облагане:
      • снижаване на данъчната ставка на 10 % с резултат излизане на предприятия от "сивия сектор" и повишаване на приходите в бюджета, въпреки намалената ставка;
      • облагане на всички стопански субекти по реда на този Закон;
      • еднакъв данъчен контрол за повишаване на събираемостта на данъците;
      • радикална промяна на амортизационния режим, насочена към съответствие на счетоводно избрания срок с данъчно признатия разход;
      • насърчаване на спонсорството за дейности, за които държавата няма необходимия ресурс (култура, спорт, здравни и социални дейности и пр.) чрез признаването за разход на пълния размер на спонсорството и въвеждането на допълнителни преференции от държавата.
    2. Закона за данъка върху добавената стойност:
      • съкращаване на срока за възстановяване на данъчния кредит до 15 дни;
      • въвеждане на диференцирана ставка от 7 % за основни хранителни продукти, лекарства и туризъм с очакван резултат многократно повишаване на оборота на стопанските субекти и увеличаване на приходите в бюджета, въпреки снижената ставка;
      • разрешаване на достъп на предприятията до средствата в сметките "Данък добавена стойност";
      • намаляване на прага за регистрация по закона на 5 000 лв. или регламентиране на възможност за регистрация по закона без изискване за минимален оборот, както и доброволна регистрация;
      • освобождаване от данък на износа на услуги;
      • симетрично третиране на вноса на инвестиционни стоки с инвестиционните български стоки по чл. 58а - 58в от Закона.
    3. Закона за облагане доходите на физическите лица:
      • въвеждане на еднаква данъчна ставка от 10 % за всички доходи облагани по този закон;
      • бързо разработване на цялостна система за семейно подоходно облагане;
      • изравняване на тежестта на данъчното облагане за по-големи приходи на едноличните търговци с тази на търговските дружества в случай, че не се приеме еднакво данъчно третиране на всички стопански субекти.
    4. Осигурителния режим:
      • отмяна на осигурителни задължения за работодателя за периодите на временна неработоспособност на работника и служителя;
      • намаляване на размера на осигурителните вноски на работодателя;
      • насърчаване на доброволното осигуряване на работниците и служителите за сметка на работодателя, чрез признаването за разход на целия размер на осигурителните вноски;
      • отмяна на ограничението за осигурителни вноски и за максимален размер пенсия.

  4. Подкрепа за малките и средни предприятия в България:
    1. Създаване на гаранционен фонд, насочен изцяло към малките и средни предприятия (МСП).
    2. Преотстъпване на част от съществуващите административни функции, обслужващи МСП (напр. регистрирането, консултирането и информирането на МСП) на неправителствени организации.
    3. Мотивирано насочване на европейски фондове за финансиране, подпомагащо МСП.
    4. Създаване на специализиран информационен интернет-сайт, предоставящ информация за европейските и български фондове и програми за подпомагане на МСП.

  5. Регламентиране на балансирани отношения между работниците и служителите - от една страна и работодателя - от друга, чрез:
    1. Балансирана свобода на договаряне в отношенията работник/служител - работодател.
    2. Създаване на по-гъвкав пазар на труда, вкл. и на опростени условия за започване и прекратяване на трудовите правоотношения.
    3. Разработване на механизъм за размера на минималната работна заплата с основни критерии за определянето й - ръст на производителността и на брутния вътрешен продукт на глава от населението.
    4. Нормирано регламентиране на реципрочни отговорности в трудовите правоотношения на работодателя - от една страна и на работниците и служителите - от друга.
    5. Отмяна на задълженията за работодателя да финансира несвойствени за производството разходи.

  6. Качествени нормативни актове
    1. Ясни, непротиворечиви и правно-издържани нормативни актове, непозволяващи субективното им тълкуване и прилагане.
    2. Бърза актуализация или отмяна на остарели и/или "мъртви", недействащи нормативни актове;
    3. Отмяна на регламента за обратно действие на нормативните актове.

  7. Ефективна работа на смесените консултативни органи - държавни или общински - от една страна и обществени организации - от друга
    1. Мотивиране от страна на администрацията на случаите на невъзприемане на принципните предложения на предприемачеството за подобряване на условията за стопанска дейност и за преодоляване на възникналите проблеми.
    2. Рязко активизиране на работата на създадените към общините консултативни бизнес-съвети.
    3. Навременно предварително обсъждане и съгласуване на нормативните актове, касаещи стопанската дейност с национално представителните работодателски организации, в сътрудничество с другите предприемачески организации.

  8. Оптимизиране и по-нататъшно подобряване на ефективността на организационната дейност на БТПП:
    1. Разширяване на дейността на БТПП с функцията информиране на стопанските субекти за условията за евроинтеграция, съгласувани в преговорните глави. Създаване на браншово специализирани звена в регионалните палати и на централизирано звено в БТПП за набиране от стопанските субекти на предложения, становища и въпроси по проблемите на евроинтеграцията, за обединяването и трансферирането им до държавната власт, както и на отговорите на последната до стопанските субекти.
    2. Разнообразяване на възможностите и формите за съдействие и подпомагане на членовете на БТПП; разработване, реализиране и участие в програми, насочени към бързото адаптиране на българските фирми след присъединяването на страната към Европейския съюз.
    3. Насочени усилия за привличане в БТПП на нови членове - авторитетни и добре управлявани стопански и нестопански субекти.
    4. Оптимизиране на критериите за работа на единната система на БТПП за подобряване на ефективността на работа на системата в национален мащаб - с членовете, централната власт и местните държавни и общински структури.
    5. Продължаване на усилията по разширяване на съдействието и формите на сътрудничество с браншовите организации.
    6. Разширяване на възможностите за участие на представители на регионалните структури, браншови организации, търговски фирми от името на БТПП в смесените държавно-обществени органи - работни групи, комисии, комитети, съвети и пр.
    7. Разнообразяване на формите на дейност на Евроклуба при БТПП във връзка с предстоящото приемане на Р България в Европейския съюз.
    8. Стимулиране на обединяването (по договорен път или чрез вливане и сливане) на отраслово и териториално ниво на стопанските и нестопански субекти - за повишаване на тяхната конкуретноспособност.
    9. Хармонизиране на дейността на БТПП с чужди сродни палати (от балканския регион и Европа) за привеждане на предоставяните от нея услуги в съответствие с европейските изисквания.
    10. Съдействие за разширяване на достъпа до европейските информационни центрове.
    11. Разширяване сътрудничеството със смесени международни палати със седалище в България, с цел обмен на информация, участие в съвместни проекти;
    12. Определяне на говорител на БТПП, с оглед популяризиране на дейността и за увеличаване престижа на българските предприемачи;
    13. Допълнение на Кодекса по етика на БТПП с препоръка към ръководителите на стопанските субекти да изискват от всеки новопостъпил работник и служител препоръка (референция) от предходния му работодател и да предоставят такава на напускащ работник или служител.
Back   HOME