Съвет на председателите на регионални палати

Ние, обединените от Българската търговско-промишлена палата организации от неправителствената сфера, сме съпричастни към промените в Кодекса на труда и разчитаме на конструктивен диалог с Правителството при обсъждането на принципните насоки и на конкретните законови разпоредби.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА БТПП ПО КОНКРЕТНИТЕ ТЕКСТОВЕ
ОТ ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

§ 1. Чл. 1, ал. 3	да се отмени. Мотиви: Съгласно чл. 14, ал. 2, т. 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове целите, които преследва законът се определят в мотивите, а не в нормативните му разпоредби.
§ 3.Чл. 3в, ал. 1	да се измени по следния начин: “ Националният съвет за тристранно сътрудничество, по своя инициатива и/или по искане на лицата, посочени в ал. 2 обсъжда и дава становища по законопроекти, проекти за подзаконови нормативни актове на Министерския съвет по трудовите и осигурителните отношения, както и по въпросите на жизненото равнище.” Мотиви: Предложените текстове на ал. 1 и 2 от проектозакона изключват възможността Националният съвет за тристранно сътрудничество да се произнася по своя инициатива. Такава възможност е предоставена изрично на отрасловите, браншовите и общинските съвети (ал. 4 от разглеждания текст). С предлаганата нова редакция този пропуск се изправя. Освен това текстът се прецизира, тъй като решенията на Министерския съвет са също подзаконови нормативни актове и не е необходимо да се визират изрично в текста.
§ 3. Чл. 3в, ал. 3	да се заличи. Мотиви: Текстът същностно преповтаря чл. 3”б”, ал. 1.
§ 3. В чл. 3г, ал. 1	след думата “заседание” да се добави изразът:”по предварително съгласуван график”. Мотиви: Редакцията на разглеждания текст от проектозакона създава впечатление, че заседанията на Националният съвет за тристранно сътрудничество се планират единствено от председателя му.
§ 3. В чл. 3г, ал. 2	след израза “се свикват на” да се добави думата “извънредно”. Мотиви: Предложението е във връзка с корекцията на текста по ал. 1.
§ 3. Чл. 3д, ал. 4, т. 1	да се измени така: “решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество – на лицата поискали становища по чл. 3в, ал. 2, и във всички случаи на министър-председателя; когато решенията се отнасят до законопроекти те се представят и на председателя на Народното събрание;” Мотиви: Текстът от проектозакона не съответства на чл. 3в, ал. 2. От друга страна задължително е решенията на Националния съвет за тристранно сътрудничество винаги да се изпращат на министър-председателя (тъй като съветът е орган към Министерски съвет), както и на председателя на Народното събрание, когато решенията касаят законопроекти.
§ 3. Чл. 3д, ал. 5	да се измени така:”Лицата, на които са предоставени становищата на съветите за тристранно сътрудничество са длъжни да ги внесат за обсъждане в съответния орган (ведомство) при приемането на решения в рамките на своята компетентност”. Мотиви: Предлаганата редакция е по-прецизна, тъй като вменява задължения за конкретни лица, а не за колективни органи.
§ 3. Чл. 3е, ал. 2	да се промени по следния начин:”Съветите за тристранно сътрудничество дават консултативно становище по предложенията за финансиране на тяхната дейност, а финансовите средства, които се предвиждат за това се вписват в отделен ред на държавния и общинските бюджети”. Мотиви: Предлаганата редакция прецизира характера на становищата на съветите по предложенията за финансиране на тяхната дейност.
§ 7. Чл. 6а ал. 1	да се промени така:”Общото събрание на работниците и служителите приема правила за своята работа”.
§ 7. В чл. 6а, ал. 4	думата “устав” да се замени с “правилата по ал. 1”. Мотиви: С предлаганите промени на посочените по-горе два текста от проектозакона се прецизира и уеднаквява вида на документа, регламентиращ реда за работа на общото събрание.
§ 10. Чл. 35	да се промени така: “За представителни организации на работодателите на национално равнище се признават организации, които отговарят едновременно на следните изисквания: обединяват най-малко 1000 члена, всеки от които има поне по 20 души работници и служители; всички техни членове развиват дейност в повече от 1/5 от отраслите, определени съгласно Националната отраслова класификация; имат регионални структури с 10 и повече члена в повече от 2/3 от областите в страната; са придобили качеството на юридическо лице по реда на чл. 49 от КТ.” Мотиви : БТПП счита за целесъобразно да се завишат изискванията за представителност на работодателските организации на национално ниво. При условие, че националната организация е придобила качеството на юридическо лице, чрез вписване в съдебния регистър, очевидно е, че тя има ръководен орган. Органите на местните структури и тяхната юридическа самостоятелност е определена в уставите им. Такава е и регламентацията на чл. 49 от КТ, съотв. т. 5 от чл. 35 от проекта. Употребеното в предлаганият текст понятие “регионални структури” е по-точно в сравнение с използваното в проекта “организация”, тъй като последното може да означава и колективен член на работодателската организация.
Чл. 49, ал. 2 от КТ	да се измени така: “Структура на организация, вписана съгласно предходната алинея придобива качеството на юридическо лице, съгласно устава й”. Мотиви: С предложенията по предходните два текста се възприема уеднаквеното понятие “структура”.
§10. В чл. 36а	да се създаде нова ал. 1 със следното съдържание: “На всеки три години след признаването им по чл. 36, ал. 2, организациите на работниците и служителите и на работодателите установяват представителността си по реда, предвиден в чл. 36, ал. 1”. Досегашните ал. ал. 1 и 2 да станат съответно ал.ал. 2 и 3. В ал. 3 изразът “по ал. 2, т. 1” да се замени с: “по ал. ал. 1 и 2”. Мотиви: Предложената нова алинея 1 гарантира редовна проверка на представителността на организациите от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
§ 11.Чл. 51, ал. 2	да се допълни със следния израз: ”при условие, че при неговото обсъждане са поканени да вземат участие всички организации от съответния отрасъл, бранш, или административно-територилна единица”. Мотиви: Предлаганото допълнение ще внесе известна справедливост по отношение на фирмите, членуващи в непредставителните браншови и отраслови организации.
§ 12. Чл. 51б, ал. 4	да се заличи. Мотиви: Въвеждането на задължителност на колективните трудови договори за целия отрасъл или бранш създава реална опасност от преговаряне без мандат и налагане на договорености върху стопански субекти, работници и служители, които не са давали пълномощия за това.
§ 17. В чл. 60	да отпадне изразът “както и държавните контролни органи”. Мотиви: Предлаганият в законопроекта текст не конкретизира точно кои са държавните контролни органи, които имат правомощието да предявяват иск за обявяване на недействителността на колективния трудов договор. Това на практика създава възможност за всеки държавен контролен орган да предявява искове за недействителност.
§ 18	да се заличи. Мотиви: Интересът на работодателя от сключването на срочния трудов договор е продиктуван не само от съображения да се осигури възможност за проверка на професионалните качества на работника или служителя. При лабилността на получваните от предприятието доходи в условията на преход към пазарна икономика, на валутен борд и на променливи предпоставки за икономическо развитие, работодателят следва да разполага с възможността за бързо освобождаване от излишна работна ръка, респ.-за замяната на един вид квалифицирани работници с други. Сега действащият режим за прекратяване на безсрочните трудови договори изисква подготовка на процеса – съгласуване, предизвестия, подбор и пр. Масова практика е прекратените трудови правоотношения да се последват от съдебни спорове, които отнемат допълнителни средства и време на работодателя. Не са редки случаите, когато, поради чисто формални основания прекратеното трудово правоотношение са отменя от съда. В некраткия процес по прекратяване на правоотношението, както и след евентуалната му съдебна отмяна, работодателят, въпреки наличието на финансови затруднения, налагащата се промяна в предмета на дейност и др. под. причини е задължен да заплаща по него не само трудовото възнаграждение, но и осигурителните вноски, дори под страх от наказателна отговорност. Ето защо промяната на регламентацията на сега действащия режим на срочните трудови договори трябва да се съпътства с предоставяне на по-гъвкави възможности за прекратяване на безсрочните трудови договори. Тези възможности по проектозакона за промяна на режима отново са обременени с условия (вж. мотивите, изложени в писмото, придружаващо настоящото приложение).
§ 21	да се заличи. Мотиви: С посоченият текст проектозаконът дава възможност работникът или служителят да сключат втори трудов договор, без да се иска съгласието на първоначалния работодател. Това поставя последния в рисково положение по отношение на възможностите на втория работодател за нелоялна конкуренция, търговски шпионаж и пр.
§ 26. В чл. 130, ал. 2	да се заличи. Мотиви: Предлаганият в законопроекта текст е неясен от гледна точка на съдържанието на писмената информация на работодателя: че се изменя трудовото правоотношение, причините за изменението му, новите трудови задължения на работника или служителя, новите задълженията на работодателя или др. под. От друга страна непредоствянето на такава информация не е скрепено с никакви последици, което на практика обезмисля нормата.
§ 36	да се заличи. Мотиви: С предлаганото изменение на чл. 155, ал. 2 се елиминира изцяло условието размерът на основния платен годишен отпуск да зависи от трудовия стаж и се увеличава минималният размер за платен годишен отпуск на 20 дни. Въвеждането на минимален размер на платената годишна отпуска – 20 дни, еднакъв за всички работници и служители, незвисимо от техния стаж, противоречи на Конвенция № 52 относно платените годишни отпуски, ратифицирана от България и издадена от Министерството на труда и социалните грижи – ДВ, бр. 37/09.05.1997 год. Според чл. 2 от Конвенцията минималният размер на платеният годишен отпуск е 6 дни, като годишният платен отпуск трябва прогресивно да се увеличава, съответно с прослужените години, по реда, предвиден от националното законодателство. Европейската харта, регламентираща минимален годишен отпуск 20 дни за всички работници и служители е одобрена от страната ни, с изключение на този и някои други текстове. Популистките клаузи за сметка на работодателите не са в интерес на никого. По-големият минимален размер не само налага на работодателите да се лишават за по-дълго време от работна ръка по време на ползването на платените годишни отпуски, но ги натоварват в значително във финансово отношение – при изплащане на обезщетенията за ползван и неизползван отпуск, на осигуровки върху тях и пр.
§ 54 т. 3.	да се заличи. Мотиви: Редакцията на разглеждания текст от проектозакона създава още едно условие за прекратяване на безсрочните трудови договори при промяна на изискванията за заемане на длъжността - това да е “в интерес на работата”. С други думи в този случай, промяната на действащия режим не само че не го прави по-гъвкав но го обременява с допълнителни условия.
§ 56. Чл. 331	да придобие таква редакция: “При икономически или финансови затруднения на работодателя той може да предложи на работника или служителя прекратяване на трудовия договор, без да дължи предизвестие, като заплати на работника обезщетение в размер на трикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението” Мотиви: Изискването за съгласие на работника изключва практическата възможност за прилагане на този текст, тъй като при високата степен на безработица в страната, работникът почти никога няма да даде съгласие за прекратяването на трудовия си договор при условията на чл. 331.
§ 64. Чл. 416, ал. 5	да се промени така: “Събраните суми по наложени глоби се внасят в бюджета”. Мотиви: Текстът в прикрита форма нормира извънбюджетни приходи за Главна инспекция по труда. Законът за устройства на държавния бюджет регламентира създаването на извънбюджетни сметки като изключение, по предложение на съответния първостепенен разпоредител и при изричното съгласие на министъра на финансите. В тези сметки следва да се набират извънбюджетни приходи. Приходите от санкции и глоби по Кодекса на труда са по същество бюджетни неданъчни приходи. Те следва да бъдат включвани в общия държавен бюджет. В условията на бюджетни икономии, на ограничаване на разпоредителите с бюджетни средства (ПМС № 181/10.08.1998 г.) е недопустимо Инспекцията по труда да бъде на бюджетна издръжка и едновременно с това да разполага с възможността да оперира с извънбюджетни средства.
§ 73, Чл. 4а	да се заличи. Мотиви: Текстовете в разглеждания законопроект отнасящи се до Националната агенция за помирение и арбитраж следва да съответстват на специалния закон – Закона за администрацията (ЗА), регламентиращ тази материя. Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗА, изпълнителните агенции се създават с постановление на Министерски съвет, а не със закон (чл. 4а, ал. 1 от проекта). Съгласно чл. 55 от ЗА, правилникът за устройството и дейността на изпълнителната агенция се утвърждава от Министерски съвет, а не от отделно министерство, нито пък от надзорния съвет на изпълнителната агенция (чл. 4а, ал. 2 и чл. 4а, ал. 9, т. 2, б. “а” от проекта). Поради това структурата на агенцията не може да бъде регламентирана от Народното събрание в закон (чл. 4а, ал. ал. 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11от проекта) - тя също следва да се се утвърди от Министерски съвет. Според чл. 54, ал. 5 от ЗА директорът на изпълнителната агенция се назначава от съответния министър, но съгласувано с министър-председателя (чл. 4а, ал. 8 от проекта).