Лиляна Панева
__________________
данъчен консултант

По силата на възприетите принципи за функциониране на ДДС на територията на ЕО, данъкът, начислен на регистрирани по ЗДДС български данъчно задължени лица (ДЗЛ) за доставки на стоки и/или услуги, предоставени им на територията на друга държава членка на Общността, подлежи на възстановяване. Като цяло редът и процедурите за осъществяването на това тяхно право, възприети в отделните държави членки, се подчиняват на едни и същи общи правила. Те са регламентирани в специални наредби, издадени за целта от данъчните администрации на отделните държави. Възстановяването на ДДС например у нас на регистрирани за целите на облагането ДЗЛ, установени в други държави от Общността, начислен им при тяхно пребиваване на територията на страната, се възстановява по реда на Наредба Н-11 на МФ от 24.08.2009 г. Наредбите на другите държави членки, по които се възстановява данъкът, начислен на регистрирани български ДЗЛ за получени стоки и/или услуги на техните територии, не се различават съществено от нашата. В наредбите на отделните държави обаче са възприети различни параметри относно минималния и максималния размер на данъка за възстановяване, продължителността на периода, в който е формиран той, изискванията към документите, удостоверяващи правото за неговото възстановяване, както и други специфични административни правила, което затруднява реалното възстановяване на данъка. Липсата на директен контакт с администрациите, на които е възложено изпълнението на това право за възстановяване в тези държави, също създава проблеми.

С цел решаване на част от тези проблеми от 1 януари 2010 г. на територията на Общността влиза в сила Директива 2008/9/ ЕС от 12.02.2008 г., с която се внасят изменения в Директива 2006/112/ЕС, регламентираща функционирането на ДДС на територията. Съгласно промените, произтичащи от нейното приложение, от началото на 2010 г. регистрираните за целите на облагането ДЗЛ в държава членка на ЕС ще имат възможност да възстановяват данъка, който им е начислен на територията на друга държава от Общността, чрез подаване на искане в държавата, където са установени. Искането им за възстановяване ще се подава по електронен път до данъчната администрация на тази държава, а тя от своя страна ще го препраща до държавата от Общността, където данъкът подлежи на възстановяване.

Директивата регламентира съдържанието на искането за възстановяване, кодовете по видове стоки и услуги, начисленият данък за които подлежи на възстановяване, условията за предоставяне на допълнителна информация и др. Тя въвежда и общ порядък относно минималния размер на сумите, за които се иска възстановяване в едно искане, времевия период, за които се иска възстановяването, сроковете за получаване на отговор по искането, с който следва да са съобразени наредбите за възстановяване на данъка, възприети в отделните държави - членки. В съответствие с това периодът, за който се иска възстановяване чрез едно искане, не може да бъде по-дълъг от една календарна година и по-кратък от три месеца, освен, ако обхваща период до края на съответната календарна година. Минималните суми, за които е предвидено възстановяване, са съответно:

• при искане, което обхваща период по-кратък от година, но не по-кратък от три месеца, сумата на данъка за който се иска възстановяване не може да бъде по-малка от 400 евро или техния еквивалент в съответната национална валута на страната, която го възстановява;
• ако периодът, за който е отправено искането за възстановяване, обхваща една календарна година или остатъкът до края й, сумата не може да бъде по-малка от 50 евро или еквивалента на съответната валута.

Държавата, до която е отправено искането, трябва да вземе решение дали одобрява или отказва заявеното в него възстановяване и да уведоми за решението си подателя му в срок до 4 месеца от получаването на искане, по което не се налага допълнителна информация и до 8 месеца за искане, по което се налага такава.

Новите правила за възстановяване на ДДС от данъчните администрации на отделните държави членки на ЕС, които произтичат от Директива 2008/9/ЕС, са в духа на стратегията на Европейската комисия за модернизация и опростяване на общата система за функциониране на данъка на територията на Общността. Както винаги обаче, конкретните нормативни и поднормативни актове са тези, които определят реда за тяхното реално изпълнение.

В тази връзка на 20 декември 2009 г. на интернет страницата на НАП беше публикувана тестова връзка за ползване на нова електронна услуга, която има задачата да запознае търгуващите с възможностите за подаване на искания за възстановяване на ДДС, начислени им в държави членки на ЕС, който подлежи на възстановяване. Те ще подават искането си за възстановяването му до НАП по електронен път, а тя по същия път – до съответната приходна администрация. Възстановяването ще става по посочена в искането банкова сметка като всички разходи за превода и превалутирането на сумата ще са за сметка на възстановявания данък.