На редовно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), проведено на 18 юни, бе разгледан проект на закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

С проекта се допълват случаите, при които работниците или служителите имат право на обезщетение от работодателя. Досега право на такова имаше само в случай на уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни. Съгласно предвидените промени условие за обезщетение ще е и отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност и когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност.

Дискутирано бе предложението за увеличение на размера на глобите. То предвижда за нарушаване на правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд глобата да е от 100 до 500 лв., а не както досега от 20 до 250 лв. От 10 000 до 15 000 лв. пък става имуществената санкция или глоба за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, вместо досегашните от 1500 до 5000 лв. Предвидените глоби в случая на по-малките и средни предприятия надвишава капитала на дружеството, а при някои малки предприятия -
и годишния оборот.

С проекта на закон се въвеждат и отговорност за невнасяне на имуществени санкции и глоби по наказателни постановления, както и за извършване на маловажно нарушение. Предвижда се възможността за сключване на споразумение за прекратяване на административнонаказателното производство, както и за разсрочване на задължения по искане на нарушителя.

В заседанието на НСТС участва Станимир Цоцов, представител на БТПП в Надзорния съвет на НОИ. Той представи и мотивира позицията на БТПП по проекта за промени в Кодекса на труда.

БТПП има възражения срещу следните промени в Кодекса на труда:

1. Право на бащата на 15-дневен отпуск след раждането на детето, когато бащата се намира в брак с майката или живее с нея в едно домакинство (чл. 163, ал. 7).
   
   Палатата предлага заличаване на текста.
   Мотиви:
   На първо място, липсва предварителна обосновка за финансовите средства, необходими за прилагането на промяната, както и очакваните финансови последици за работодателите от тази промяна (чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове).
   
   На второ място, подобна промяна не се налага, предвид обстоятелството, че българското трудово законодателство, в сравнение с други европейски държави предоставя не малки права на майката за ползване на отпуска за раждане и отглеждане на дете до 8-годишна възраст.
   
   На трето място, предлаганата редакция на новия текст не е достатъчно конкретизирана и предоставя възможност за субективно тълкуване и прилагане, тъй като КТ: а) не съдържа легално съдържание на понятието "домакинство"; б) не определя продължителността на съвместното живеене в едно домакинство. Съществува противоречие между "съжителство на семейни начала" и "домакинство" - не е съгласувана терминологията в Кодекса на труда и Семейния кодекс. Липсата на тези конкретизации дава възможност за заобикаляне и злоупотреба с права от страна на недобросъвестни лица.
   
   
2. Задължение за работодателя да издава правилник във всички случаи, независимо от големината на предприятието (чл. 181, ал.1 от КТ).
   
   БТПП предлага да бъдат изключени от това задължение работодателите на микропредприятията по смисъла на Закона за малките и средни предприятия (до 10 души персонал), защото на практика с въвеждането на това изискване се създава формализъм и възможност за корупция с безмислени проверки с оглед налагане на необосновани глоби.
   Мотиви:
   Микропредприятията са обикновено семейните фирми, за които издаването на правилник за вътрешния трудов ред е излишно и ще изисква необосновани организационни и финансови разходи на работодателя.
   
   
3. Право на обезщетение на работника и служителя, когато същият отказва да последва предприятието, или негово поделение, в което работи, когато то се премества "в друга местност" (чл. 222, ал. 1, изр. първо КТ).
   
   БТПП предлага заличаване на израза "или местност".
   Мотиви:
   КТ не съдържа легално съдържание на понятието "местност", което предоставя възможност за злоупотреба с права от страна на недобросъвестни лица. Последните биха могли да претендират обезщетение и в случаите, когато предприятието, или негово поделение, в което лицето работи, се премести в друг квартал в същото населено място.
   
   
4. Задължение на работодателя да осигури на работника или служителя условия за постигане на квалификационно равнище при връщане на работа след продължително отсъствие на работника или служителя (чл. 228а, ал. 2 от КТ).
   
   БТПП предлага заличаване на тази алинея.
   Мотиви:
   Работодателят не би могъл да бъде обвързан с подобно задължение, ако продължителното отсъствие на работника или служителя е в резултат на искане на последния. В този случай следва да бъде ангажимент на работника или служителя, след връщането им на работа да достигне необходимото квалификационно равнище.
   
   
5. Право на контролните органи да спират дейността на предприятието, когато се констатира, че във ведомостите за заплати се начислява сума по-малка от тази, която работодателят е изплатил на работника или служителя (чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ).
   
   БТПП предлага заличаване на текста.
   Мотиви:
   Предлаганата с разпоредбата санкция може да се окаже несъразмерна със степента на нарушението, в случаите, когато нарушението е само за един работник (служител), а броят на работниците (служителите) в предприятието е много голям и за тях не се констатира нарушение по отношение на начислените заплати.

* * *

На заседанието на НСТС бе разгледан и проект на Закон за инспектиране по труда, който урежда функционирането на националната система за инспектиране по труда като определя видовете контролни дейности, които се включват в инспектирането по труда, както и взаимодействието между държавните контролни органи, които ги осъществяват.

Законопроектът предвижда инспектирането по труда да се осъществява съгласно Национална програма за инспектиране по труда, която министърът на труда и социалната политика ежегодно ще разработва.

За осъществяване на координация, консултации и сътрудничество при инспектирането по труда се създава Национален съвет за инспектиране по труда, в чиито състав се включват представители на Министерския съвет, на организациите на работодателите и на работниците и служителите, признати за представителни на национално равнище.

Социалните партньори разгледаха още и проект на Стратегия по безопасност и здраве при работа. Той представя състоянието и тенденциите в развитието на условията на труд и очертава основните насоки на политика по безопасност и здраве при работа. В проекта е представен институционалният капацитет на системата по безопасност и здраве при работа, като са посочени основните институции с функции по безопасни и здравословни условия на труд.

Определени са визията, целите и приоритетите на стратегията. Като основна нейна цел е посочено намаляването на трудовите злополуки с 25%. За нейното постигане са набелязани мерки в областта на гарантиране на правилното прилагане на законодателството на областта на безопасните и здравословни условия на труд, насърчаване на развитието и прилагането на секторни стратегии, насърчаване на промените в поведението на работещите и работодателите и др.