Лиляна ПАНЕВА

Голяма част от договорите за готови изделия с материали на клиента (ишлеме) са свързани с изпълнението на поръчки за клиенти от държави членки на ЕС. Вследствие приемането на България за член на съюза режимът за облагане с ДДС на готовите изделия, получавани в резултат на преработката, се промени съществено. До края на 2006 г. доставките на материалите за поръчките "на ишлеме" се въвеждаха на територията на страната под митнически режим "активно усъвършенстване" и дължимият ДДС за тях подлежеше на обезпечаване. Данъкът се освобождаваше след реекспорта на готовите изделия и другите т.нар. "компенсаторни продукти" (отпадъчни материали или дефектни изделия) и на облагане подлежеше стойността на вложения труд.

Според нормативните разпоредби на новия ЗДДС (чл.9, ал.2, т.3 от закона) изработката на готови изделия с материали на клиента се квалифицира като услуга. Услугата представлява "работа върху движима вещ", поради което въвеждането на материалите на клиентите на територията на страната не представлява вътреобщностно придобиване (ВОП) и при него не се дължи ДДС. Доставката на тези материали попада под режима на чл.13, ал.4, т.8 от ЗДДС, според който "получаването на стоки, изпратени или транспортирани от територията на друга държава членка на територията на страната с цел извършване на работа по тези стоки, осъществявана на тази територия" не е ВОП. Условие за това е след извършване на работата стоките да се връщат на изпращача на територията на другата държава членка. При такива услуги на практика няма и прехвърляне на собственост върху материалите и готовите изделия и ще се дължи данък върху услугата, и то след като тя бъде извършена.

Българската фирма, извършваща обработката обаче, следва да притежава документите, които да доказват пред органите по приходите защо тази материали и изделия се намират при нея. Такива документи могат да бъдат: договори и транспортни документи, удостоверяващи кога и от къде са пристигнали материалите и кога се очаква готовият продукт да бъде върнат на чуждестранния клиент. Смущаващо от гледна точка на прецизността в квалификацията на тези доставки обаче, представлява изразът "стоките се връщат на територията на другата държава членка" в условието за този начин на третиране на стоките в чл. 13, ал.4, т.8. Буквалният прочит на това условие означава, че получените стоки или материали следва да се връщат в държавата членка, от която са получени - нещо, което често противоречи на практиката, тъй като не са рядкост случаите, при които готовите изделия по поръчките за ишлеме се изпращат за държава членка, различна от държавата, от където са изпратени материалите. В случая според нас от по-голямо значение би било стоките да получават и готовите изделия да се изпращат по идентификационния данъчен номер на един и същ данъчен субект, регистриран в държава членка на ЕС, а не да се получават и връщат от територията на една и съща държава членка.

Данъчното облагане на услугата, извършвана от българските фирми при преработката на материали на клиенти от държави членки на ЕС, попада под режима "работа върху движими вещи", уредена в чл.24, ал.3, 4 и 5 на ЗДДС. Тъй като получател на услугата е лице, установено и регистрирано по ДДС на територията на друга държава членка, в този случай се извършва доставка на услуга с място на изпълнение извън територията на България (чл.25, ал.5, т.2 от закона). За такава доставка не се начислява данък.

Когато изработените от българската фирма готови изделия се върнат обратно на чуждестранния й клиент, във фактурата, която му се издава по чл.114 от закона, фирмата посочва неговия идентификационен ДДС номер. В нея тя посочва само стойността на труда, вложен при изработката на готовите изделия, без да посочва размерът на данъка и данъчната основа, като се посочва изрично, че данъкът е дължим от получателя. Освен това фактурата трябва да отговаря на изискванията на чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС, което означава че в нея следва да се посочи, че доставката е с място на изпълнение извън територията на България и като основание за неначисляване на данъка се посочи "чл.24, ал.3 от ЗДДС".

За да докаже, че е извършена услугата "работа върху движима вещ", българската фирма следва да притежава документите, посочени в чл.8 от ППЗДДС. Ако тя не се снабди навреме с тези документи, съгласно чл.25, ал.5 т.1 от закона е задължена да начисли данък върху данъчната основа на извършената от нея услуга. След като се снабди с документите фирмата има право да извърши корекции (чл.25, ал.5, т.2 от ЗДДС във връзка с чл.8 и чл.9 от ППЗДДС).