Режимът на облагане с ДДС за доставките на стоки "от " и "за" нерегистрирани лица в ЕС

Доставките на стоки от търговията на общоевропейския пазар, в които участват и нерегистрирани лица, са известни с наименованието "доставки от дистанционни продажби". Режимът за тяхното облагане с ДДС е различен от общия режим за облагане на доставките, извършвани между регистрирани лица, и зависи от това кой от участниците в сделките (получател или доставчик) е нерегистрираното лице. Прилаганият режим освен това зависи и от това какъв е размерът на доставките, извършвани от даден доставчик от една държава от ЕС за нерегистрирани лица на територията на дадена друга държава-членка. В резултат на това в зависимост от данъчния статут по ДДС на участниците в доставките на стоки на общоевропейския пазар се оформят следните възможни схеми за облагане:
• доставки, при които и двамата участници са нерегистрирани лица. Те се третират като извършени между фирми с място на стопанска дейност на територията на страната на доставчика и за тях не се начислява данък, т.е. нито фирмата-продавач има право да начислява нулева данъчна ставка при износа си, нито фирмата-купувач - задължението да плаща данък при вноса си;
• доставки, при които доставчикът на стоката е регистрирано лице, а нерегистриран е нейният получател. При такива доставки ДДС се начислява от регистрирания доставчик по ставката за данъка, която се прилага в неговата страна; и
• такива, при които получателят е регистриран, а нерегистриран е доставчикът. При тях ДДС се начислява от получателя на стоката по данъчната ставка, която се прилага в страната на получаването й.

Означава ли това, че лицата, които са освободени от задължителна регистрация по ДДС в страни от Общността, могат да търгуват помежду си с необлагаеми стоки без ограничение?

Не, не означава, тъй като те могат да купуват стоки от нерегистрирани партньори-доставчици от ЕС, без да начисляват данък и да продават на други нерегистрирани купувачи от страни-членки само до определен момент. За тази цел в чл.28 а(1а) от Директивата на ЕС, с която е регламентирано облагането с ДДС на доставките на общия пазар (Шестата директива), е предвиден т. нар. "минимален праг на придобиване", след достигането на който получателите на необложените доставки от страни-членки на ЕС са длъжни да се регистрират. За тази цел в Директивата е определен праг от 10 000 евро или неговият еквивалент в съответната национална валута. Размерът на минималният праг на придобиване, който е възприет от отделните държави от ЕС, е различен. При повечето от тях обаче, той варира в близки граници до този, приет от Директивата, т.е. 10 000 евро или тяхната равностойност в съответната национална валута. Изключение прави само Великобритания, в която прагът е много по-висок и е в размер на 60 000 британски паунда или 179 560 лв. С новия ЗДДС, който ще влезе в сила след приемането ни за член на ЕС, за тази цел е приет праг в размер на 20 000 лв., т.е. съответства на този в Директивата.

В резултат на това за доставките, при които е получател нерегистрирано лице, са възможни два варианта, които зависят от стойността на придобиванията му:

• стойността на вътреобщностните придобивания, получени от дадено нерегистрирано лице в рамките на една година, не достига размера на определения в неговата страна минимален данъчен праг на придобиване. Тогава лицето не е задължено да се регистрира за целите на ДДС и не начислява данък за вътреобщностните си придобивания на стоки;
• стойността на доставките, получени от лицето в рамките на една година, достига размера на определения в неговата страна минимален данъчен праг на придобиване. Тогава то е задължено да се регистрира по ДДС и да начислява данък за доставките си от нерегистрирани европейски партньори по ставката за данъка, възприета в страната му.

Да илюстрираме с примери как ще се прилага облагането с ДДС на нерегистриран за целите на данъка участник във вътреобщностната търговия с ЕС след приемането ни за член на Съюза.

За целта нека приемем, че от 1 януари 2007 г. страната ни стане член на ЕС и възприеме като минимален праг на придобиване оборот от вътреобщностни придобивания в размер на 20 000 лв. Приемаме също, че през м. март 2007 г. дадена болница закупи от нерегистриран доставчик от Германия лабораторно оборудване за 8 000 евро. и до края на м. февруари 2008 г. не прави други доставки от страна-членка на ЕС. В такъв случай болницата не е задължена да се регистрира по ДДС, тъй като вътреобщностните й придобивания са под определения у нас минимален праг за придобиване. Не е задължен да начисли ДДС за доставката си и нейният немски партньор.

Какво ще стане обаче, ако българската болница достави от нерегистрирани партньори от една или повече други страни-членки на ЕС оборудване, стойността на което надвишава възприетия у нас минимален праг на придобиване от 20 000 лв.? Тогава тя следва да се регистрира по ДДС и да начисли 20% данък върху доставката си. При това е важно да се подчертае, че тази регистрация по ДДС се прилага не само в текущата година на регистрацията, но и през следващата година, дори и тогава, когато през втората година размерът на вътреобщностните придобивания на даденото лице (в случая болницата) спадне под този минимален праг.