ПРОЕКТ на БТПП - Закон за Браншовите организации

ПРОЕКТ
30.06.2003

ЗАКОН ЗА БРАНШОВИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда дейността на браншовите организации.
(2) Браншовите организации са сдружения в частна полза, които се учредяват, регистрират, управляват, преобразуват и прекратяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Чл. 2. (1) Браншовата организация извършва своята дейност при спазване на закона, въз основа на своя устав и в изпълнение на решенията на органите на управление.
(2) Браншовата организация определя свободно средствата за постигане на своите цели.

Чл. 3. (1) Наименованието на браншовата организация трябва да съдържа ясно означение, че представлява обединение на членове на браншов принцип, както и да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави.
(2) Наименованието на браншовата организация се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на чужд език.

Глава втора
ЧЛЕНОВЕ НА БРАНШОВАТА ОРГАНИЗАЦИЯ

Чл. 4. Членуването в браншовата организация е доброволно и не ограничава правото на членство в други браншови организации.

Чл. 5 (1) Членове на браншова организация могат да бъдат юридически и/или физически лица, извършващи стопанска дейност на територията на Република България в рамките на позициите по Националната класификация на икономическите дейности, утвърдена по реда на Закона за статистиката, покрити от браншовата организация.
(2) В браншовата организация могат да членуват и лица, които не упражняват стопанска дейност, но могат да съдействат за постигане на целите й и за изпълнение на нейните задачи.
(3) Правилата относно възникването и прекратяването на членството, правата и задълженията на членовете, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството се уреждат в устава на браншовата организация.

Чл. 6. В браншовите организации не могат да членуват политически партии и организации, извършващи дейност, присъща на вероизповедание.

Глава трета
ДЕЙНОСТ

Чл. 7.	(1) Браншовите организации осъществяват дейности като: подпомагат, насърчават, представляват и защитават интересите на членовете си пред държавната и общинската администрация и пред други организации; разработват и внасят в държавните органи предложения, анализи, експертизи и др., които касаят развитието на съответния бранш; съдействат на членовете си за развитие на тяхната дейност чрез оказване на услуги, подпомагане установяването на делови връзки, популяризиране на техните възможности, продукти, услуги и др.; набират и предоставят стопанска и друга информация на своите членове за подпомагане на тяхната дейност; съдействат за спазването на етиката и морала на почтения търговец и правилата за лоялно пазарно поведение в бранша; съдействат за повишаване на професионалното равнище на заетите в бранша, за създаване на здравословни и безопасни условия на труд и екологически чиста работна среда; участват в разработването на стандарти и технически изисквания към продуктите и услугите в бранша, гарантиращи добрата производствена практика чрез съответствието им с международни и европейски стандарти; оказват съдействие за доброволно уреждане на възникнали спорове в бранша между членовете си; сътрудничат със сродни организации в страната и чужбина и участват в дейността на европейски и други международни органи и организации; участват в национални и международни проекти и програми; предприемат и други действия, които са регламентирани в устава и не противоречат на закона.
	(2) Браншовите организации могат да организират и провеждат професионално обучение, квалификация и преквалификация и да издават документи за професионална правоспособност съобразно действащите нормативни актове. (3) Браншовите организации поддържат публичен регистър на членовете си, в който се вписва и информация за стопанската им дейност. (4) Браншовите организации изготвят и поддържат поименни списъци на експерти със специални познания в различните области, в услуга на своите членове, на държавни и общински органи и на възложителите по Закона за обществените поръчки. (5) Браншовите организации имат право да участват в работата на съвети и консултативни органи на организациите на работодателите.
Чл. 8.	(1) Браншовата организация може да извършва допълнителна стопанска дейност, свързана с основната дейност, за която е регистрирана, като използва прихода за постигане на определените в устава й цели. (2) Предметът на стопанската дейност се определя в устава на браншовата организация.

Глава четвърта
ПРЕДСТАВИТЕЛНА БРАНШОВА ОРГАНИЗАЦИЯ

Чл. 9. Когато в бранша има повече от една браншова организация, за представителна се приема тази, която докаже най-голям пазарен дял на членовете й в съответния бранш. Пазарният дял се доказва чрез годишните приходи на членовете на браншовата организация, реализирани от извършваната от тях дейност в този бранш.

Чл. 10. (1) В срок до три месец от влизането на закона в сила, браншовите организации, желаещи да бъдат признати за представителни, заявяват това пред всички национално представителни организации на работодателите.
(2) Национално представителните организации на работодателите се произнасят по искането на браншовата организация в тримесечен срок от неговото постъпване с решение, взето с обикновено мнозинство. Решението се мотивира и писмено се съобщава на заинтересуваната браншова организация в 7-дневен срок от приемането му.
(3) Когато национално представителните организации на работодателите не приемат решение в срока по ал. 2 или браншовата организация не е доволна от него, тя има право в двуседмичен срок от изтичането на срока, респ. от получаването на писменото съобщение, по ал. 2 да заяви своето искане за признаването й за представителна пред Министерския съвет.
(4) Министерският съвет въз основа на критериите, посочени в чл. 9, се произнася с решение в тримесечен срок от постъпване на искането в срока по ал. 3.
(5) Отказът на Министерския съвет да признае за представителна браншовата организация се мотивира и се съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд.

Чл. 11. (1) На всеки три години национално представителните организации на работодателите служебно се произнасят относно представителността на браншовите организации с решение, взето с обикновено мнозинство до три месеца след изтичането на тригодишния срок.
(2) Решението на национално представителните организации на работодателите се обжалва по реда на чл. 10, ал. 3, 4 и 5.

Чл. 12. (1) Министерският съвет може да извършва текущ контрол относно изискванията за представителност по чл. 9.
(2) В зависимост от резултатите от извършения контрол Министерският съвет предлага на национално представителните организации на работодателите да:

откажат признаването за представителна на браншовата организация;
потвърдят нейната представителност.

Глава пета
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ С ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ

Чл. 13. Представителната браншова организация в допълнение към задачите по чл. 7 още е длъжна:

да изготвя годишни доклади за състоянието на бранша и да подготвя стратегии за развитието му, които предоставя на компетентните държавни и общински органи;
да участва в дейността по изработване на нови нормативни актове в бранша и да изготвя становища и препоръки по действащи такива;
да участва с представители и становища в работата на консултативни съвети, комисии и работни групи към държавни и общински органи;
да изготви Кодекс за браншова професионална етика и да контролира спазването на неговите разпоредби;
да разработва предписания в бранша за добра производствена практика и да контролира тяхното съблюдаване.

Чл. 14. Компетентните държавни и общински органи са длъжни:

да включват в своята работа представители на представителните браншови организации, когато се обсъждат въпроси, отнасящи се до съответния бранш;
да предоставят на представителните браншови организации становища относно техни доклади, препоръки и анализи, касаещи съответен бранш.

Чл. 15. Държавната администрация със закон може да възлага на браншови организации, които са дали съгласие и отговарят на законово определени изисквания, изпълнение на свои функции, включително и такива, които са свързани с лицензионните и разрешителните режими.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. (1) По смисъла на този закон "бранш" е стопанска дейност по една или няколко позиции на националната класификация на икономическите дейности, утвърдена по реда на Закона за статистиката, която се упражнява от неограничен кръг лица и се характеризира с трайни специфики, основани на нейния предмет, методи, място и традиции при осъществяването, чрез които тази дейност може да бъде отличена от всяка друга дейност.
(2) В устава на всяка браншова организация задължително се посочват позициите от националната класификация на икономическите дейности, които тя покрива.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2.	Заварените към датата на влизане в сила на този закон браншови организации привеждат своите устави към изискванията на този закон в едногодишен срок от влизането му в сила.
§ 3.	В Закона за администрацията (обн., ДВ, бр. 130 от 1998 г.; Реш. № 2/1999 г. на Констит. съд, ДВ бр. 8 от 1999 г.; доп., ДВ бр. 67 от 1999 г.; изм., ДВ бр. 64 и 81 от 2000 г.) се правят следните допълнения: 1. В чл. 21, ал. 2 се добавя ново изречение: "В случаите, когато функциите и задачите се отнасят до проблеми в отделни браншове, в състава на съветите и работните групи се включват представители на съответните браншови организации."; 2. В чл. 45, ал. 2 се добавя ново изречение: "В случаите, когато конкретните проблеми по ал. 1 се отнасят до отделни браншове, в състава на съвета се включват представители на съответните браншови организации".
§ 4.	В Закона за обществените поръчки (обн., ДВ, бр. 56 от 22.06.1999 г., изм., бр. 92 от 10.11.2000 г., в сила от 1.01.2001 г., доп., бр. 97 от 28.11.2000 г., в сила от 1.01.2002 г., изм. и доп., бр. 43 от 26.04.2002 г., изм., бр. 45 от 30.04.2002 г.) се правят следните промени: 1. Чл. 37, ал. 3 се изменя по следния начин: “Възложителят привлича като членове или консултанти към комисията и външни експерти, включени в списъка по чл. 55, ал. 2, т. 4.” 2.В чл. 55, ал. 2, т. 4 думата “препоръчителен” отпада; 3. § 1, т. 12 от Допълнителната разпоредба се изменя по следния начин: “Доказателства за търговска репутация са референции (атестати) за добра търговска и производствена практика от съответната браншова организация”.
§ 5.	Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.

Чл. 1.	(1) Този закон урежда дейността на браншовите организации. (2) Браншовите организации са сдружения в частна полза, които се учредяват, регистрират, управляват, преобразуват и прекратяват по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, доколкото в този закон не е предвидено друго.
Чл. 2.	(1) Браншовата организация извършва своята дейност при спазване на закона, въз основа на своя устав и в изпълнение на решенията на органите на управление. (2) Браншовата организация определя свободно средствата за постигане на своите цели.
Чл. 3.	(1) Наименованието на браншовата организация трябва да съдържа ясно означение, че представлява обединение на членове на браншов принцип, както и да не въвежда в заблуждение и да не накърнява добрите нрави. (2) Наименованието на браншовата организация се изписва на български език и може да бъде допълнително изписано на чужд език.

Чл. 4.	Членуването в браншовата организация е доброволно и не ограничава правото на членство в други браншови организации.
Чл. 5	(1) Членове на браншова организация могат да бъдат юридически и/или физически лица, извършващи стопанска дейност на територията на Република България в рамките на позициите по Националната класификация на икономическите дейности, утвърдена по реда на Закона за статистиката, покрити от браншовата организация. (2) В браншовата организация могат да членуват и лица, които не упражняват стопанска дейност, но могат да съдействат за постигане на целите й и за изпълнение на нейните задачи. (3) Правилата относно възникването и прекратяването на членството, правата и задълженията на членовете, както и реда за уреждане на имуществените отношения при прекратяване на членството се уреждат в устава на браншовата организация.
Чл. 6.	В браншовите организации не могат да членуват политически партии и организации, извършващи дейност, присъща на вероизповедание.

Чл. 9.	Когато в бранша има повече от една браншова организация, за представителна се приема тази, която докаже най-голям пазарен дял на членовете й в съответния бранш. Пазарният дял се доказва чрез годишните приходи на членовете на браншовата организация, реализирани от извършваната от тях дейност в този бранш.
Чл. 10.	(1) В срок до три месец от влизането на закона в сила, браншовите организации, желаещи да бъдат признати за представителни, заявяват това пред всички национално представителни организации на работодателите. (2) Национално представителните организации на работодателите се произнасят по искането на браншовата организация в тримесечен срок от неговото постъпване с решение, взето с обикновено мнозинство. Решението се мотивира и писмено се съобщава на заинтересуваната браншова организация в 7-дневен срок от приемането му. (3) Когато национално представителните организации на работодателите не приемат решение в срока по ал. 2 или браншовата организация не е доволна от него, тя има право в двуседмичен срок от изтичането на срока, респ. от получаването на писменото съобщение, по ал. 2 да заяви своето искане за признаването й за представителна пред Министерския съвет. (4) Министерският съвет въз основа на критериите, посочени в чл. 9, се произнася с решение в тримесечен срок от постъпване на искането в срока по ал. 3. (5) Отказът на Министерския съвет да признае за представителна браншовата организация се мотивира и се съобщава на заинтересуваната организация в 7-дневен срок от приемането му. Заинтересуваната организация може да обжалва отказа пред Върховния административен съд по реда на Закона за Върховния административен съд.
Чл. 11.	(1) На всеки три години национално представителните организации на работодателите служебно се произнасят относно представителността на браншовите организации с решение, взето с обикновено мнозинство до три месеца след изтичането на тригодишния срок. (2) Решението на национално представителните организации на работодателите се обжалва по реда на чл. 10, ал. 3, 4 и 5.
Чл. 12.	(1) Министерският съвет може да извършва текущ контрол относно изискванията за представителност по чл. 9. (2) В зависимост от резултатите от извършения контрол Министерският съвет предлага на национално представителните организации на работодателите да: откажат признаването за представителна на браншовата организация; потвърдят нейната представителност.

Чл. 13.	Представителната браншова организация в допълнение към задачите по чл. 7 още е длъжна: да изготвя годишни доклади за състоянието на бранша и да подготвя стратегии за развитието му, които предоставя на компетентните държавни и общински органи; да участва в дейността по изработване на нови нормативни актове в бранша и да изготвя становища и препоръки по действащи такива; да участва с представители и становища в работата на консултативни съвети, комисии и работни групи към държавни и общински органи; да изготви Кодекс за браншова професионална етика и да контролира спазването на неговите разпоредби; да разработва предписания в бранша за добра производствена практика и да контролира тяхното съблюдаване.
Чл. 14.	Компетентните държавни и общински органи са длъжни: да включват в своята работа представители на представителните браншови организации, когато се обсъждат въпроси, отнасящи се до съответния бранш; да предоставят на представителните браншови организации становища относно техни доклади, препоръки и анализи, касаещи съответен бранш.
Чл. 15.	Държавната администрация със закон може да възлага на браншови организации, които са дали съгласие и отговарят на законово определени изисквания, изпълнение на свои функции, включително и такива, които са свързани с лицензионните и разрешителните режими.