АНАЛИЗ НА ИКОНОМИКИТЕ НА СТРАНИТЕ ОТ АВС

 

СТОКООБМЕН МЕЖДУ БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ

Стокообменът между разглежданите 9 балкански страни бележи много промени през периода 1996 - 2002 г. (разглеждаме принципно 10 годишен период - 1994 - 2004 г. - изминал от създаването на АВС. Тъй като данни за първите две години от периода не са на разположение за всички страни, както и за 2003 и 2004 г. по обективни причини, ще изследваме търговските отношения между Балканските страни в периода 1996 - 2002 г.).

През периода 1994 - 2004 г. не се наблюдават строги закономерности в стойностите на стокообмена между Балканските страни, т.е. той се колебае. През някои от годините бележи значителен спад спрямо началото на периода. Например най-нисък е през 1999 г. - 5, 210, 925 млн.щ.д, докато най-висок обем има през последните години, а именно - 2002 г. - 8, 394, 395 млн.щ.д. Нарастването му 2002 г. спрямо 1996 г. е с +51 %. Положителната промяна в данните на стокообмена между балканските страни е резултат както от раздвижването на икономиките на разглежданите страни, така и на създаването на по-благоприятна икономическа среда, опосредстваща двустранната търговия (подписване на споразумения за свободна търговия, осъществяване и задълбочаване на съществуващи бизнес контакти, увеличаване информираността на бизнесмените за условията за търговия с конкретна Балканска страна и преодоляване на схващането, че бизнес партньори на Балканите трудно работят помежду си).

Интересен е фактът, че съотношението между вноса и износа през годините се запазва почти неизменно - т.е. - икономиките на Балканските страни не изменят основните си характеристики, само се променя обемът на търговитята. Салдото (износ - внос) е положително през всички години от разглеждания период, въпреки, че салдото в търговския стокообмен на отделните страни на Балканите е отрицателно на моменти. С постоянно отрицателно салдо спрямо външнотърговските отношения със съседните си страни са: Албания, Кипър, Сърбия и Черна гора. Строго положително е то за страните: България, Гърция и Румъния. Забелязват се и отрицателни колебания, които могат да се обеснят с нестабилната политическа обстановка на Балканите през 1998 - 1999 г. - кризата в Косово, военни действия, които възпрепятстват нормалните икономически взаимоотношения в региона.

Анализирайки данните през 2002 г. и 2003 г. се забелязва растеж във взаимния стокообмен между повечето страни от АВС. Общият растеж на стокообмена 2002 г. спрямо 2001 г. е 8,96%. Турция, България, Македония и Румъния увеличават обема на стокообмена със съседните страни със съответно: 28,78%, 16,6%, 13,29% и 11,7%. В общия внос на страните от АВС през разглеждания период се откроява увеличение на обема. Максимумът си той достига през 2002 г. - 3, 961, 071 млн.щ.д., като е нарастнал с 58,3% спрямо началото на периода. Положителна тенденция - растеж на вноса се наблюдава от 2000 г. до момента. Най-голяма е промяната във вноса на Албания от балканските страни - + 120%.

При износа на АВС страните интересен е фактът, че освен Кипър, който намалява общия си износ от останалите членове на Асоциацията и Македония, която не бележи промяна в обема на износа, всички балкански страни проявяват по-голяма активност и изнасят повече за своите съседи в парично изражение. Най-големи обеми на износа на страните от АВС се наблюдават през 2000г.

Разглеждайки в детайли и по отделни страни външнотърговските отношения на страните, чиито търговски палати са членове на АВС, се характеризират със следното:

България търгува много усилено в началото на периода с Македония. В неговия край - 2001 г. активизира търговията си с Румъния. 2000 г. стокообменът на страната с южната й съседка - Сърбия отбелязва растеж, но следващата година намалява значително. Турция и Румъния са главните партньори на страната при вноса.

Интеграционният процес между икономиките на страните на Балканите ще бъде засилен след като се решат някои неикономически проблеми. Широк спектър от възможности ще се появи, започващ от Гърция и Кипър, като настоящи членове на ЕС и ще се разпространят и към останалите страни, членове на АВС. Всички тези държави имат силни исторически икономически връзки, които в комбинация с нови инициати ще генерират множество ползи за всички участници. Икономическото сътрудничество между Балканските страни изисква постигането на сравнително стабилна макроикономическа среда във всички области без пропуски. Пречките, с които се сблъскват икономическите среди в тези страни, пораждащи недоверие във фирмите на Балканите като местни участници на пазара, така и у чуждестранните компании, с намерения за инвестиции в района са проблемите, които АВС се опитва да реши.

ОСНОВНИ ПРЕЧКИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕТО НА СТОКООБМЕНА МЕЖДУ СТРАНИТЕ ОТ АВС

ТЪРГОВСКИТЕ ПАЛАТИ, ЧЛЕНОВЕ НА АВС ОЦЕНЯВАТ ПО СЛЕДНИЯ НАЧИН РАБОТАТА НА АСОЦИАЦИЯТА КАТО ПОСОЧВАТ НАЙ-ЗНАЧИМИТЕ Й ПОСТИЖЕНИЯ:

  1. Увеличаване солидарността между Балканските палати както и засилване сътрудничеството между тях
  2. Уголемяване картата на АВС - приобщаване на нови членове (1994 г. - те са 8, а 2004 г. - 10)
  3. Постигане на едниномислие и разбиране между Балканските палати и предприемачи
  4. Прописване на код на бизнес етиката
  5. АВС е подпомогнала местния бизнес да създаде стратегически връзки с други балкански фирми и предприятия, като така са постигнати икономии от мащаба и създаване на конкурентна бизнес среда за предприемачите
  6. Подобряване и развиване на условията за бизнес в района
  7. АВС подкрепя икономиките на Балканските страни в периода на преход към пазарна икономика и спомага трансфера на ноу-хау
  8. АВС е оказала и оказва натиск върху Правителствата на Балканските страни за подкрепа на МСП в региона
  9. Подпомагайки развитието на Балканските икономики АВС има положителен ефект и върху политическата стабилизация на региона
  10. Организиране на срещи и събития за бизнес обмен (Кръгли маси и теми по важни проблеми, Балкански партнариат)
  11. Подписване на споразумения за сътрудничество търговския арбитраж
  12. Създаване и развитие на АВС информационна система
  13. Публикуване на издания в помощ на бизнеса - каталог на панаирите и изложбите на Балаканите и др
  14. Проектът ABC - DIHK е най-значимото постижение - съчетаване и успешно приложение на усилията на Балканските страни и заедно с помощта на Германското правителство да подпомогнат МСП - основна бизнес единица на Балканита
  15. Подобряване отношенията и връзките с други подобни организации - Европалати, АСКАМЕ, ЦЕИ и др
  16. АВС окуражава членството на палатите от Асоциацията в Европалати като по този начин подкрепя паневропейската интеграция
  17. Активно подкрепя процеса на стабилизаране на страните от ЮИЕ и подготвянето им за членство в
    ЕИ
  18. Подпомага подобряването на предпоставките за развиване на успешен бизнес и търговия на Балканите - превръщане на Балканския полуостров в зона за свободна търговия
  19. Улесняване трансфера на хора стоки и услуги, капитали на Балканите чрез бизнес визи, улеснено преминаване на границите, споразумения между регионални банки
  20. Подобряване квалификацията и разширяване зананията на персонала на АВС Палатите - повече от 50 семинара, бизнес мисии и тн
  21. Провеждане на мероприятия за обучение на предприемачи

В изследването са използвани данни на Shesapeake Associates, Washington, DC, U.S. Agency for International Development (USAID), заедно с ACER - Albanian Center for Economic Research - Tirana, Albania; AME - Association for Modern Economy - Skopje, Macedonia; IME - Institute for Market Economics - Sofia, Bulgaria ; ISSP - Institute for Strategic Studies and Prognosis - Podgorica, Montenegro; RIINVEST Institute for Development Research - Prishtina, Kosovo през септември 2001 г. OBSTACLES TO TRADE, GROWTH, INVESTMENT, AND COMPETITIVENESS: TEN CASE STUDIES ON BALKAN BUSINESSES